Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Понякога — намеси се Ашия.
— Случва ли се да ви говори на теми, от които се стеснявате? Или да рови прекалено в личния ви живот?
— Мисля, че не — каза Патрис. — Не че помня кой знае колко, нали разбирате?
Джесика усети, че връзката се разпада. Извади две визитки и ги подаде на момичетата.
— Вижте какво — каза им. — Знам, че ви е трудно. Но ако се сетите за нещо, с което да ни помогнете да хванем онзи, който го е направил, обадете ни се. Или ако просто искате да си поговорим. Каквото и да е. Окей? Няма значение дали е денем, или нощем.
Атия взе картичката, продължи да мълчи, но сълзите започнаха пак да напират. Патрис взе своята и кимна. И двете едновременно отриха очи със стиснатите в шепите салфетки, сякаш изпълняваха съчетание по синхронно скърбене.
— И аз съм завършила „Назарийн“ — каза Джесика.
Двете се спогледаха, все едно им бе съобщила, че е учила навремето в „Хогуърт“.
— Сериозно ли? — попита Ашия.
— Съвсем — отвърна Джесика. — Вие дълбаете ли надписи по дървото под сцената в старата аудитория?
— Ама, разбира се — рече Патрис.
— Добре тогава, погледнете точно под крайната колона на стълбата, която води до под сцената. От дясната й страна ще видите издълбано „J.G. and В.В. 4ever“64.
— Това от вас ли е? — попита Патрис и огледа името на визитката.
— Тогава се казвах Джесика Джовани и бях в десети клас.
— А кой е Б.Б.? — попита Патрис.
— Боби Бонфанте. Учеше във „Фадър Джъдж“.
И двете момичета кимнаха с разбиране. Момчетата от „Фадър Джъдж“ бяха, общо взето, неотразими.
— Приличаше на Ал Пачино — добави Джесика.
Двете се спогледаха, с една дума: „Ама чакай, Ал Пачино не е ли направо дядка?“
— Това да не е оня старец, дето играеше с Колин Фаръл в „Новобранецът“? — запита Патрис.
— Ал Пачино като млад — поправи се Джесика.
Момичетата се усмихнаха. Тъжно, но все пак…
— И стана ли завинагито с Боби? — попита Ашия.
Прищя й се да им обясни, че никога не става. Но само им каза:
— Не стана. Боби сега живее в Нюарк. Има пет деца.
Момичетата пак кимнаха с дълбоко разбиране за това що е то любов и що е загуба. Джесика бе успяла да ги спечели отново на своя страна. Време за прекъсване. По-късно пак щеше да опита късмета си.
— Кога, между другото, започва великденската ви ваканция? — попита Джесика.
— Утре — отвърна Ашия и почти спря да хлипа.
Джесика вдигна качулката си. Дъждът и така бе успял вече да развали всякакво подобие на прическа, но сега почна да вали още по-силно.
— Мога ли да ви попитам нещо? — рече Патрис.
— Разбира се.
— Защо… защо изобщо станахте ченге?
Още преди да зададе въпроса си, Джесика някак си го бе предугадила. От това отговорът не й дойде по-лесно. Самата тя не бе сигурна защо го е направила. Донякъде наследство, донякъде смъртта на Майкъл. Сигурно е имало и причини, които и на самата нея още не й бяха известни. Накрая скромно отвърна:
— Обичам да помагам на хората.
Патрис пак обърса очите си.
— А не ви ли кара понякога… как да кажа… да превъртате? — попита. — Нали разбирате, това, че се занимавате вечно с…
Мъртъвци, довърши Джесика изречението наум.
— Кара ме. Понякога.
Патрис кимна, доволна, че е успяла да намери общ език с Джесика. Посочи седналия в тауруса на отсрещната страна на улицата Кевин Бърн.
— Тоя шефът ли ви е?
Джесика хвърли поглед към колата, после се усмихна:
— Не, партньорът ми е.
Патрис смля информацията. Пусна усмивка през сълзи, вероятно доволна от това, че Джесика е самостоятелна личност, после каза:
— Много гот.
Джесика се отръска, доколкото можа, от дъжда, после се пъхна в колата.
— Нещо интересно? — попита Бърн.
— Нищо особено — отвърна Джесика и хвърли поглед на бележника си. Бе прогизнал. Метна го на задната седалка.
— Шон Бренън и семейството му са се преместили в Денвър преди около месец. Теса не излизала с друг оттогава. Според Патрис той бил доста темпераментен.
— Заслужава ли си да го проверяваме?
— Мисля, че не. Но все пак ще звънна до отдел „Просвета“ в Денвър. Да проверя дали младият мистър Бренън не е отсъствал от училище напоследък.
— Нещо за доктор Паркхърст?
64
Дж.Дж. и Б.Б. завинаги (англ.) — Б.пр.