Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Дръжте се! И почвайте да стреляте. Идвам да им изпека задниците.
Букър и Ятс се обърнаха и се плъзнаха странично по небето в паралелен полет, което ги превърна в трудни цели. С високоскоростна стрелба от сто и осемдесет куршума в минута те можаха да отправят почти непрекъснат дъжд от покрито с никел олово към мечките долу — като всички планеристи, те бяха ненадминати по бърза стрелба.
Пикирайки на една страна, Джоди направи вираж ниско зад една редица дървета, после се върна над склона на кота нула. Мечките М’Кол, въоръжени с арбалети, стреляха по Букър и Ятс; другите останаха на място, размахвайки предизвикателно ножове-тояги и каменни боздугани, очевидно забравили за падащите мъртви около тях племенни братя.
Джоди приближи бойното поле и издърпа лоста за управление силно назад и нагоре надясно. Планерът й започна стръмно да се изкачва и тя освободи три малки напалмови контейнера от левия бомбодържател; те се спуснаха в широка дъга. Полетяха лениво през въздуха и паднаха между мютите. На мястото на удара избухна огън, който погълна непредпазливите воини и изпрати изгарящи огнени езици настрани. Мотор-Хед и неговите племенни братя, повечето от които по някакъв начин бяха останали незасегнати от пушките на кръжащите стрелолисти, гледаха ужасени как огненото кълбо и гъстият черен пушек се търкалят към тях. После се разпръснаха и побягнаха; писъците на техните братя мечки звънтяха в ушите им.
В този момент Талисмана или Небесните гласове, или силата, която чертаеше съдбата на света и на мъжете, които му служеха, върна сетивата на Мистър Сноу и му даде да командва земните сили. Обхванат от ужасно предчувствие за опасност, той се изправи, силата се върна отново в крайниците му и умът му се избистри; той затича напред, надолу и после нагоре по хълма, и стигна билото навреме да види как трите контейнера с напалм избухват между мечките М’Кол; видя огънят да пламва и да се разгъва като листенца на гигантско цвете, натежал с мириса на смърт. Разтърсващ ток стегна мускулите на краката и корема му; той се задъха. Силите потекоха през него и проснат на земята, той протегна към небето стиснати в юмруци ръце и от гърлото му изригна смразяващ кръвта вой.
Отговорът беше почти незабавен. Пронизителен свирещ звук се издигна до ужасяващо кресчендо. Сякаш цялото небе се превърна в уста на великан, поемащ въздух и после изпускащ го със страхотна сила. Силен вятър връхлетя от планините зад Мистър Сноу, като прекърши върховете на дърветата. Завъртя се и зафуча около главата му, после се издигна нагоре, обърна планера на Джоди и го завъртя като хвърчило, откъснало се от конеца. Докато се бореше отчаяно да овладее планера, тя чу остър, сух звук на чупене като от прекършено дърво. Небето се изпълни с ослепителна светлина, избухна с ужасяващ, пронизителен рев. Скайхокът се завъртя и в ума на Джоди се запечата образ като от нощна сцена, неочаквано осветена от фотографска светкавица. Голямо светлинно копие се спусна от небето, раздели се на две и удари Букър и Ятс. Мигновеният ужас беше възприет от мозъка на Джоди в ужасна забавена картина, в която двата скайхока се пръснаха като разпрани торби с конфети и изчезнаха в огнена експлозия — товарите им от напалм бяха пламнали. Върху синята канава на небето неочаквано се размазаха две големи оранжеви петна, в които изгоряха и планеристите, и падащите отломки. Останалите парчета бяха разпръснати от вятъра като искри от горящи борови клони.
Нов вихър на вятъра удари Джоди, този път от запад, и създаде вихрушка, когато се срещна с вихъра от изток. С ужасна скорост за минути се натрупаха кълбести облаци, които закриха слънцето. Нова мълния прониза небето. Джоди бързо издърпа лоста, изхвърли останалите три бидона с напалм и се опита да се измъкне от лошото време. Но това беше изгубена битка; някаква злобна сила, изглежда, я дърпаше в сърцето на бурята.
Долу на земята чуха гръмотевицата и видяха мълнията, която погуби Букър и Ятс и застраши Казан, но всичко беше приглушено от многопластовата коруба на ешелона. Мъглата и ниският облак също пречеха на Хартман и неговите заместници да разберат за бурните облаци, които се събираха над долината. Те обаче установиха започването на дъжда. И почти в същото време Хартман започна да получава все по-често съобщения за стръмни речни брегове и реши с навигатора, капитан Райдър, да провери по картата местоположението на ешелона. Хартман беше разтревожен и от неочаквано нарасналите електростатични радиосмущения, които правеха съобщенията от Казан практически неразбираеми.