Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
С тихо въртящите се витла зад гърбовете им те се спуснаха към западния склон на планините Ларами като три гигантски птици върху плячка. Върховете на гората от червени дървета, която покриваше по-ниските склонове, се втурнаха нагоре да ги посрещнат.
„Дамата“ продължи предпазливо да се придвижва на юг в гъстата мъгла. Без Хартман да разбере, ешелонът се беше отклонил две или три мили от курса. Онова, което той бе взел за ерозиралия между щатски път 80, който някога минаваше от Шайен през Ларами и след това на запад до Ролинс, всъщност беше сухо речно корито. Докато следваше неговия курс на север, Хартман забеляза, че теренът от двете му страни непрекъснато се издига. Той направи втората си грешка за деня като помисли, че минават през шкарпи.
От часа преди разсъмване, когато мъглата се беше образувала около ешелона, малка група мюти, маскирани с шубраци, го следваха, изпращайки през равни интервали по бързоходец съобщения на Мистър Сноу. Мистър Сноу знаеше за навигационната грешка на Хартман. Със знанието, дадено му от Кадилак, Мистър Сноу беше създал объркване, което да направи възможна грешката и след това да попречи на командира на ешелона да разбере какво е направил. Тътенът на гръмотевицата, която Джоди беше чула, когато зави на запад над планините, беше проба от страна на Мистър Сноу — той просто си прочистваше гърлото за голямото събитие.
Съпровождан от десет мечки, Мистър Сноу тича известно време зад двете големи групи, открити от Джоди. На Кадилак и Клиъруотър беше заповядано да останат скрити в гората с вълчиците — жените воини, — старейшините М’Кол и кърмачките. Останалите мечки, под укритието на дърветата, се придвижваха до най-близката до ешелона точка. Тази много по-голяма група бе стратегическият резерв на племето и в подходящия момент щеше да се включи в битката.
Целият забележителен ум на Мистър Сноу беше съсредоточен върху задачата, която си беше поставил. Той беше създал облак и бе посял объркване в ума на Хартман, но беше разтревожен относно своята способност да повелява, контролира и в последна сметка да остане жив при огромната сила, която щеше да извлече от земята и небето. Като последица беззвучният залп от пушките, който се посипа върху тичащите воини около него, беше пълна изненада.
Един куршум го забърса по главата и го повали на земята. Като по чудо острият като игла връх удари по купчината ашици, нанизани на една от белите му плитки. Силата на удара ги отхвърли от черепа му, строши два и го събори на земята. Той падна по гръб и преди да изгуби съзнание, видя във въздуха три сини стрелолиста.
„Тъпи копелета“ — помисли той, и тъмнината го обгърна.
Джоди и двамата й планеристи също бяха изненадани, когато откриха напредващите групи, водени от Мотор-Хед и Хок-Уинд. И двете тичаха почти паралелно, в разсредоточен боен строй, като от време на време поглеждаха към небето. В техния случай обаче бойният свят беше „горе“. Те не гледаха зад себе си и поради това бяха изненадани, когато трите скайхока се показаха от една падина и префучаха над тях; краищата на крилата покосяваха тревата, пушките стреляха във всички посоки.
Потокът куршуми от трицевните пушки пожъна смъртоносна жътва от масата изненадани воини. За Джоди и нейните планеристи нямаше упойваща миризма на бездимен кордит или припламващи цеви; само дрезгавото стакато на куршумите, което никога не се чува от жертвата при летене на голяма височина, а сега беше и заглушено от пронизителния вой на моторите.
Незасегнати от атаката, водещите мечки се обърнаха, лицата им бяха изкривени от недоверие и гняв. Залп от стрели, изстреляни от арбалети напосоки, изсвистя покрай планерите, които вече се отдалечаваха, правейки виражи в различни посоки. Две стрели минаха през лявото крило на Букър и спукаха пълното с въздух фолио, трета мина през прозрачния панел над главата му. Самолетът на Ятс бе улучен в носа. Стрелата проби тънкия метал, мина под вдигнатите му крака и направи дупка на другата страна на кабината. Стомахът на Ятс се сви на студена топка при мисълта за ужасната болка, с която се беше разминал на косъм. Пет сантиметра по-високо и стрелата щеше да мине през коленете му…
Джоди прелетя незасегната през първите залпове, натисна бутона на предавателя на контролната колона и се обади на планеристите: