Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Всеки планерист, който летеше по права линия и на когото му трябваха повече от десет секунди да се прицели, беше изложен на опасността да стане жертва на някоя десетинчова стрела, изстреляна от арбалет. Заради шиповете стрелата не можеше да се извади, без да я изреже полеви хирург; а и се говореше, че стрелите са натопени в някаква гадост, от която и най-малките рани гангренясвали.
Джоди беше простреляна в една наказателна акция срещу групи бегълци от трудови лагери за мютите. Откъде вземаха оръжията си мютите беше тайна. Имаше непотвърдени рапорти, че в доставката са замесени малки банди трекери ренегати, но за Джоди тези истории бяха глупости. С все още опасно високите нива на радиация над земята защо някои трекери ще си губят времето да извършват търговски операции, щом не могат да оцелеят достатъчно дълго, за да се радват на изгодите, които биха могли да получат? И какво биха могли да се надяват евентуално да получат?
Въпреки безмилостните умиротворителни операции на повърхността над вътрешните и външните щати на Федерацията никой извън охраняваните периметри на работните лагери и попътните станции не можеше да се счита сто процента „в безопасност“. Макар че разузнавателните експедиции избиваха всичко живо, вражески групи продължаваха да проникват в някои зони и стояха и чакаха възможност да извършат някоя атака на попътна станция или леко въоръжен ешелон, който отива да презарежда.
По необяснимо предчувствие Джоди изключи двигателя и тихо се промъкна странично от ниския облак. Изненада се, като видя големи групи мюти да излизат изпод укритието на дърветата. Движеха се към ешелона. Джоди дръпна лоста за управление и издигна скайхока рязко нагоре. Единствената й мисъл беше да достигне облачната покривка. Никакви стрели от арбалет не я последваха в студената влажна сивота, но това не беше гаранция, че не е открита. Мютите рядко хабяха скъпите си арбалетни стрели. Всички рапорти от разузнаването, които беше чела, подчертаваха това. Стрелите бяха високо ценени и бяха недостатъчни, както и грубите, но високо ефективни арбалети, с които ги изстрелваха.
Джоди се върна в ниския облак, включи двигателя и продължи с възможно най-малката (и най-тиха) скорост, без да губи височина. Обади се на Букър и Ятс и им каза да се присъединят към нея над северния край на облака и след това предаде кратък рапорт на „Дамата“. Хартман й заповяда да удари мютите преди те да могат да организират нападение на ешелона. Като се надяваше, че гъстата мъгла ще заглуши шума от двигателя, Джоди отвори широко дросела и се изкачи на юг през облака. Излезе в чистото, блестящо синьо небе над мрачината, зави на сто и осемдесет градуса, изключи отново двигателя и тихо се промъкна към напредващите мюти. Под нея, далеч наляво, на фона на белите високи върхове, видя тънкия силует на стрелолист. Беше Ятс — идваше на мястото за среща.
Планерите „Скайхок“ с напълнените си с газ крила имаха отлични характеристики за безмоторно летене и при оптимални атмосферни условия можеха да се реят на възходящ въздушен поток и да остават високо с часове, без да използват двигатели. Тихият реещ се полет предлагаше възможност за тактическа изненада, но скоростта и посоката се диктуваха от преобладаващото време, а отвесно издигащите се топли въздушни потоци невинаги бяха там, където са необходими. Безмоторното летене беше най-подходящо за далечни патрули на голяма височина. Когато летиш по контурите на повърхността и се придържаш към всяко възвишение и падина на земята, се нуждаеш от максимални обороти. Това беше известно сред планеристите като „стопяване на бушоните“.
Докато Джоди кръжеше над северния край на приличния на палачинка облак над „Дамата“, Букър и Ятс летяха косо към нея; тъканта с металносини слънчеви клетки върху крилата на планерите им блестеше на слънцето. Двамата се приближиха до нея, Букър под върха на лявото крило на планера й, Ятс от дясната й страна. Подредиха се мълчаливо във формация стрелолист, спазвайки строго разстоянието — достатъчно близко, та Джоди да види усмихващите се лица под вдигнатите забрала на червено-белите шлемове — цветовете на планеристите от „Дамата“. И двамата седяха завързани в кабините под крилете на планера. На носа на всяка кабина имаше червена, бяла и синя звезда и лента с отличителния знак на Федерацията, следвана от номера на планера в бяло.