Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
— Познавам те, Лекси. Вироглава си понякога, но не си жертва. Джеръми също не е. Трудностите, които преживявате, се наричат… живот. А животът има навик да те замеря с камъни, когато най-малко очакваш. Всяка двойка има добри и лоши моменти, всички влюбени се карат, но важното е, че сте заедно, а щом сте заедно, трябва да си вярвате. Ти трябва да му се доверяваш и той трябва да ти се доверява.
В настъпилата тишина Лекси обмисли думите й, взирайки се през прозореца. Една чинка кацна на перваза и заподскача, сякаш под краката й гори огън. После отлетя. Беше виждала птицата стотици пъти, но сега я осени абсурдното убеждение, че се опитва да й каже нещо. Зачака чинката да се появи отново. Надяваше се да се върне. Тя обаче не се върна и Лекси осъзна колко наивно разсъждава. Над нея вентилаторите на тавана жужаха, движейки въздуха в безсмислени кръгове.
— Дали ще се върне? — попита Лекси с глас, издаващ страха й.
— Ще се върне — стисна ръката й Дорис.
На Лекси й се прииска да й повярва, макар да не споделяше увереността й.
— Не съм го чувала, откакто замина — прошепна. — Не се обади нито веднъж.
— Ще се обади — успокои я Дорис. — Дай му време. Опитва се да премисли всичко, а и този уикенд е с приятелите си. Не забравяй, че е на ергенско парти.
— Знам…
— Не преувеличавай случилото се. Кога се връща?
— В неделя вечерта. Но…
— Значи в неделя ще го видиш — прекъсна я Дорис. — И когато дойде, посрещни го радостно. Попитай го как е прекарал и го изслушай внимателно. После се погрижи да му покажеш колко държиш на него. Довери ми се. Бях омъжена дълго.
Въпреки безпокойството, което я измъчваше, Лекси се усмихна.
— Звучиш като брачен консултант.
Дорис сви рамене.
— Повярвай ми, познавам мъжете. Понякога се гневят, безпокоят се за работата си, за житейските несгоди, но всъщност не са сложно устроени. Изпитват нужда да ги ценят и да им се възхищават. Накараш ли ги да се почувстват така, ще влязат и в огъня заради теб.
Лекси гледаше изумено баба си. Дорис продължи със закачлива усмивка:
— Искат, разбира се, и секс. Искат да поддържаш къщата спретната и чиста, да изглеждаш красива и на всичкото отгоре да ти остават сили за забавления, но одобрението и възхищението са жизненонеобходими.
Лекси зяпна.
— Сериозно? Може би трябва да танцувам боса и да нося дантелено бельо, въпреки че съм бременна?
— Не ставай язвителна — скастри я строго Дорис. — Не си единствената, която трябва да прави жертви в името на семейството. Мислиш, че си онеправдана? Мъжете също се жертват. Поправи ме, ако греша, но нали искаш Джеръми да те държи за ръката и да те гушка, когато гледате филми? Искаш да споделя чувствата си и да те изслушва, да отделя време на дъщеря ви и да печели достатъчно не само за да купите къщата, но и да я ремонтирате. Е, веднага ще ти кажа, че докато крачи към олтара, никой мъж не си мисли: „Ще работя като вол, за да живее добре семейството ми, ще отделям по цели часове на децата, въпреки че съм изморен, ще прегръщам, ще целувам и ще изслушвам съпругата си и ще споделям с нея всичките си тревоги, но няма да очаквам нищо в замяна“. Мъжете обещават щастие на съпругите си, но се надяват и те да ги дарят с щастие.
Тя улови отново ръката на Лекси.
— Както казах, заедно сте във всичко. Мъжете се нуждаят от едно, жените — от друго; така е било и така ще бъде. Ако и двамата го осъзнаете, ако и двамата се грижите един за друг, бракът ви ще бъде добър. И част от тази загриженост е доверието. В крайна сметка няма нищо сложно.
— Не разбирам защо ми казваш всичко това.
Дорис се усмихна многозначително.
— Напротив, разбираш. Надявам се да го запомниш и да не го забравяш, когато се ожените. Ако си мислиш, че ти е трудно сега, почакай дотогава. Точно когато смяташ, че не може да стане по-зле, става по-зле. И когато мислиш, че не може да е по-добре, става още по-добре. Стига да помниш, че той те обича и ти го обичаш, и двамата да не забравяте да го показвате, всичко ще бъде наред.
Лекси се замисли.
— Това е предбрачната ти заръка, а? Която пазеше специално за случая?
Дорис пусна ръката на Лекси.
— Не знам. Възможно е да си права, но не съм го планирала предварително. Просто се получи така.
Лекси замълча, потънала в размисъл.