Проходът

— Сестро — гласът на Клер прозвуча загрижено, — отвън има кола.

Арнет затвори телефона.

— Кой е?

Клер се подвоуми.

— Приличат на… полицаи.

Арнет стигна до вратата точно когато прозвуча звънецът. Отдръпна пердето на страничния прозорец, за да погледне. Двама мъже, единият на около двайсет и няколко, а другият по-възрастен, но все още млад мъж. И двамата имаха вид на собственици на погребално бюро, както бяха облечени с тъмни костюми и вратовръзки. Полицаи, но не съвсем. Изглеждаха делово и официално. Стояха долу на стъпалата, облени от слънчевата светлина и далече от вратата. По-възрастният я видя и ѝ се усмихна приветливо, но не каза нищо. Изглеждаше добре, но безлично, със стегната физика и приятно лице с правилни черти. Имаше посребрени на места слепоочия, който лъщяха от предизвиканата от слънцето пот.

— Дали да не отворим? — попита Клер, застанала до нея. Сестра Луиза също беше чула звънеца и слизаше по стълбите.

Арнет пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Разбира се, сестри.

Отвори вратата, но остави преградата затворена и заключена. Двамата се приближиха.

— С какво да ви помогнем, господа?

По-възрастният посегна към джоба на гърдите си и извади малък сгъваем портфейл. Отвори го и тя веднага видя инициалите: ФБР.

— Госпожо, аз съм специален агент Улгаст. Това е специален агент Дойл.

Миг само и портфейлът изчезна, прибран във вътрешния джоб на сакото му. На брадичката му видя следа от резка от сутрешното бръснене.

— Простете, че ви притесняваме в събота сутрин…

— Заради Ейми е — каза Арнет. И за нея беше необяснимо как го изтърси без да се усети, сякаш той някак я е принудил. Мъжът мълчеше и затова тя додаде:

— Нали? Заради Ейми е.

По-възрастният агент, чието име вече беше изхвърчало от ума ѝ, отмести поглед от Арнет към сестра Клер и ѝ се усмихна успокоително, преди погледът му отново да се насочи към Арнет.

— Да, госпожо. Точно така. Заради Ейми е. Дали ще е удобно да влезем? За да зададем на вас и на останалите дами няколко въпроса?

Озоваха се в дневната на Обителта на сестрите на милосърдието: двама едри мъжаги в тъмни костюми, от които се носеше мъжки аромат. Тромавото им присъствие сякаш преобрази стаята и я смали. Освен в случаите, в които ги посещаваха хора заради някой и друг ремонт или пък идваше отец Фаган от енорийското си жилище, други мъже не бяха стъпвали в къщата.