Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
— Благодаря — въздъхна Елена напълно изтощена.
Анаид се въздържа от коментари. В устата й киселееше.
Беше опитала тръпчивия вкус при развалянето на вълшебство.
— Защо сте толкова сигурни, че е Одиш?
— Ние възрастните Омар, които сме посветени, можем да различим една Одиш от пръв поглед.
— А децата и момичетата не могат ли?
— Вие не. Затова се нуждаете от защитен щит. Не само че не можете сами да се предпазите, а дори не можете да ги различите.
— И как се разпознават?
— По миризмата.
— По гласа.
— По погледа.
— С времето ще се научиш.
— Няма начин да ги сбъркаш.
— О, да, несъмнено.
Тогава… е вярно. Госпожа Олав искаше да й изпие кръвта. Значи я примамваше с хитрост, за да си присвои силата й? Искаше да си послужи с младостта й, за да подхрани красотата и гладката си кожа?
Не.
Просто не можеше да го приеме. Само допреди няколко минути вярваше, че щастието е да склони глава на гърдите й и да се унесе сладко под галещата ласка на гласа й.
Значи е била в опасност?
Кристине беше самата нежност от плът и кръв. Не се страхуваше от нея. Напротив, бе запленена от обаянието й. Беше толкова омагьосана и заслепена от чара й, че щеше безропотно да й се поддаде и по най-глупавия начин доброволно да й се принесе в жертва.
Такава ли била тактиката на Одиш?
Беше станала жертва на измама. И й трябваше време да го осмисли, да подреди чувствата си и да преживее жестокото разочарование.
Карен не я оставяше на мира:
— Има ли още нещо, Анаид?
— Спомни си.
— Да си яла нещо в нейната компания? Да ти е предлагала да опиташ нещо предварително приготвено, което тя ти е донесла?
Анаид се усмихна насила.
— Не. Обикновено сядахме да хапнем нещо в заведението на Роса.
В това отношение беше проявила предпазливост. Деметер от дете я бе учила никога да не приема от непознати каквито й да било сладкиши, лакомства или ядене. Беше приела гривната, но отказа захаросаните круши, полети с ликьор, които госпожа Олав беше купила за нея. Внезапно се сети.
— Бонбоните! Тя ми ги подари, но понеже не обичам бонбони, ги оставих тук някъде.
Криселда пребледня и се хвана за корема.
— Аз ги изядох. Всичките.
Елена я поправи:
— Не всичките. Аз налапах два-три, тайничко.
Карен и Гая си отдъхнаха облекчено: не обичаха сладко.
Леля Криселда, силно обезпокоена, се помъчи да забрави за бонбоните и продължи да разпитва:
— Само на обществени места ли се срещахте? Не ти ли е предлагала да отидете двете сами в гората, при езерата или на друго уединено място?
Анаид поклати глава:
— Канехме се утре да ходим до езерата.
Криселда си скубеше косите.
— Каква глупачка съм била! Да я оставя да излиза без защита. Без надзор. Моя е вината. А и тези бонбони…
Анаид също се срамуваше от поведението си. Беше държала в тайна приятелството си с нея. И защо? Дали самата госпожа Олав не й беше внушила да крие познанството им? Ами да, разбира се. Също както й бе подхвърлила идеята да действа на своя глава и да омагьоса Марион и й бе втълпила да се скара с леля си заради майка си. Такава ли била тактиката й? Да сее раздор?
— Утре рано сутринта ще мине да ме вземе.
Леля Криселда я прегърна.
— Утре двете с теб ще бъдем много далеч.
После с много сериозен тон Карен й зададе въпрос, който прозвуча толкова зловещо, че кожата на Анаид настръхна:
— Кажи ми, Анаид, в сънищата си или по-точно в кошмарите си да си имала видение, че малка остра кама се забива в сърцето ти и ти причинява остра, пронизваща, много силна болка?
Криселда пристъпи напред и тръсна глава:
— Не съм видяла нито капчица кръв по дрехите й. Това не бих пропуснала да забележа.
Анаид също отрече, но Карен искаше да провери, без да отлага нито секунда.
— Съблечи се. Искам да те огледам сантиметър по сантиметър. Видът ти никак не ми харесва.
Анаид си свали фланелката, панталона и тогава на свой ред възкликна, като сочеше сутиена си:
— Тя ми го подари!
Четирите жени отново категорично отказаха да го докоснат.