Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Ами да, разбира се! Гъбата беше пътеводната й светлина, тя щеше да я заведе при Селене. Сега вече не ставаше дума само лекичко да я близне, а да я изяде цялата.
Анаид отхапа парченце и благоразумно изчака малко, всъщност само миг, увиснал във времето, но той промени съзнанието й, даде й нов, различен поглед и й вдъхна нужната смелост, за да посрещне опасностите, които криеше лагуната.
ХЕМ БЕШЕ ТЯ,
ХЕМ НЕ БЕШЕ СЪЩАТА.
Анаид се изправи, взе си брезовата пръчица и изръмжа строго на Аполо с нетърпящ възражения тон, за да го предупреди да не е посмял да я последва. Тръгна внимателно, като опипваше почвата под краката си с протегната напред пръчка. Трябваше да потърси мястото, където, според призраците, се свързваха двата свята.
Придвижваше се от скала на скала, бавно, много бавно, абстрахирана от слух, зрение и осезание. Следваше инстинкта си, водена от пръчицата, която се поклащаше ту насам; ту натам и я насочваше накъде да върви, в един момент пръчицата спря да потрепва, замръзна неподвижно, за да й покаже, че точно това е мястото, което търси.
Анаид затананика напев от древен ритуал, като махаше ритмично с пръчицата си. Преминавайки в някакво състояние на транс, тя се отдели от тялото си и се потопи в спомените си за Селене, потъна в скъпите видения от миналото — образа на Селене, гласа й, наситеночервения цвят на косите й, белотата на усмивката й, крепката й прегръдка. Анаид я призова, извика многократно името й и с цялото си сърце горещо пожела да я види, да я докосне, да я чуе. Чувстваше, че е близо до нея.
И внезапно дойде пропадането.
Анаид почувства под краката си само една всеобхватна бездънна празнота.
Пропадаше. Пропадаше безкрайно дълго в нищото.
Падаше все по-бързо, все по-стремително и шеметно, обгърната от тишина и пълен мрак.
Пикираше надолу, летейки презглава в някаква бездна. Страхът я беше стиснал здраво в клещите си и парализираше тялото й.
Така пада дълго, дълго време, което й се стори цяла вечност, и докато потъваше в нищото, несигурна и носена като нищожна прашинка, отчаяно заопипва празното пространство около себе си, търсейки нещо, за което да се хване.
И тъкмо вече беше на път да се отчае напълно, когато неочаквано чу тъничко мяукане. Аполо! Котето не я бе послушало и сега пропадаше заедно с нея. О, не! Аполо!
Анаид забрави за себе си, с мъка впрегна всичките си останали сили, които вече я напускаха, и успя да сграбчи Аполо. Не беше чак толкова трудно. В момента, в който съсредоточи мисълта си само върху писанчето и протегна ръце, за да го хване, усети как пропадането се забавя и започва да губи скорост.
Страхът…
В момента, в който спасяваше Аполо, беше забравила за страха. Значи това било! Пропадаше в бездната, понеже се страхуваше!
Тя гушна треперещото телце на Аполо и нежно го зауспокоява, като го залюля в прегръдката си.
Тогава разбра, че срещата с майка й зависи само от нейната решителност.
Сега не се страхуваше. Копнееше да види Селене. Не я плашеха нито несигурността, нито тъмнината. Не се боеше нито от празнотата, нито от нищото. С непоклатима сила на волята протегна длан и я призова отново.
И наистина, появи се една спасителна ръка…
Анаид се хвана за нея и увисна в празното пространство. Затаи дъх, когато позна ръката, спряла падането й. Беше гладка и студена, но бе ръката на Селене. Позна я по миризмата, макар на допир да беше променена — бе напрегната и трепереща, някак плаха, сякаш всеки миг щеше да се отдръпне. Но не го направи, понеже желанието на Анаид да я задържи беше толкова силно, толкова мощно, че дори ръката на Селене му се подчини.
Най-сетне Селене проговори. Гласът й прозвуча несигурен и треперлив, също като ръката й и като пространството, което сега обитаваше. Мракът бе просмукал гласа й и му бе отнел жизнеността и свежестта, които Анаид познаваше отпреди.
— Не идвай, Анаид, не ме търси. Бягай оттук, Анаид, не се приближавай повече.