Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Глава четиринадесета
Мечти и желания
Бледите ръце с дълги тънки пръсти събраха пуловете от зелената покривка. Образува се доста внушителна купчина.
— Залагам на двайсет и шест, черно — нареди младата жена с моравочервена рокля на крупието, чийто вид бе като на корабокрушенец.
— Всичко ли? — за да се увери, че правилно я е разбрал, попита с треперещ глас служителят, вперил поглед в огромната купчина пулове.
— Всичко — потвърди младата дама и невъзмутимо седна до червенокосата си придружителка.
Крупието незабелязано натисна звънеца на управителя на казиното. Беше плувнал в пот от силното притеснение и имаше нужда от свидетели на онова, което се разиграваше на масата. Надяваше се управителят много скоро да дойде, погледът на госпожицата с тъмночервената рокля го плашеше, това беше думата — плашеше го ужасно.
— Какво чакате?
Въпросът й не издаваше нетърпение. Беше проиграла цяло състояние, залагайки едно след друго, но нито за миг не бе дала признаци на изнервеност.
— Има… ъъъ… един малък проблем. Трябва да изчакаме управителя.
— И какъв е проблемът? — хладно попита госпожицата.
— Залогът ви е толкова висок, че трябва да присъства ръководството.
Крупието би предпочело видът й да е отблъскващ, обноските й да са оскърбителни за добрия вкус, държанието й да прекрачва общовъзприетите норми, но нямаше нищо подобно. Тъкмо обратното, младата жена с моравочервената рокля и мълчаливата й красива приятелка бяха безупречни, изискани, добре възпитани, красиви и елегантни.
— Какъв е проблемът? — зададе същия въпрос и втори глас, този път мъжки, сериозен и тих, на ухото на крупието.
Служителят си отдъхна облекчено. Беше управителят, който за щастие се появи пред него в безупречно чистия си смокинг и с неизменната си служебна усмивка. Най-после. Най-после щеше да се отърве от непосилната отговорност и да я прехвърли на висшестоящия.
— Спечелиха всичко — изломоти тихо той и посочи двете жени.
Разговаряха под сурдинка, без да трепнат, все така неизменно усмихнати. Като ги гледаш, можеш да си помислиш, че си бъбрят приятелски за най-обикновени неща.
— Стига им толкова! Знаеш какво трябва да направиш.
Крупието избърса с ленена кърпичка челото си, осеяно с капчици пот.
— Вече опитах. Пуснах ръчното спиране.
— Е и?
— Никакъв ефект.
Управителят тайничко хвърли бърз поглед върху огромната купчина пулове, струпана пред двете жени.
— Колко пъти не подейства?
— Нито веднъж. Искам да кажа, около пет пъти.
— Да не се е развалило устройството?
Крупието дръпна с пръсти и разхлаби папийонката, за да поеме малко въздух… Задушаваше се.
— Не, не е. И това е най-странното. Преди час отидоха до бара да изпият по нещо. Задействах ръчната спирачка при други три последователни залагания и… работеше.
Управителят ставаше все по-неспокоен.
— Искаш да ми кажеш, че тези очарователни госпожици успяват да печелят винаги, независимо от това, че рулетката се върти в наша полза?
— Точно така.
— Къде е уловката?
— Не знам, господине, нямам представа. Изисква се огромна концентрация. Искате ли да опитате вие?
— Разбира се. Отдръпни се.
Управителят седна на мястото на крупието и отправи галантна усмивка към двете дами. Бяха великолепна двойка. Едната брюнетка, а другата — червенокоса. Несъмнено червенокосата беше по-пищна, по-впечатляваща, но чернокосата беше възхитително чувствена, с бледата си като порцелан кожа и с фините си ръце с дълги изящни пръсти.
— На ваше разположение съм, дами.
Червенокосата вдигна поглед. Изумрудените й очи блестяха, със силно разширени зеници, като на пристрастените хазартни натури, които зяпат омагьосани топчето и изгарят от нетърпение да видят къде ще спре. Нямаше вид на професионален играч, но даде знак да започват с леко кимване, което издаваше самоувереността на човек, предвкусващ триумфа.
Рулетката се завъртя, първо бавно, после все по-влудяващо бързо. Около тях се бяха струпали множество зяпачи. Управителят съжали, че новината се е разнесла така бързо. Би предпочел да няма толкова свидетели. Скришом от всички задейства устройството, натискайки педала до положение, което сметна за най-близкото до 26, черно, за да създаде повече напрежение в играта. Щеше да го нагласи на 24, черно.