Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Коджиро беше уважаван от всички, включително и от Тадатоши, за който се носеше слух, че възкликнал:
— Какъв чудесен воин си намерих!
Всички в огромното имение Хосокава бяха на мнение, че Коджиро е човек с „изключителен характер“. Когато пътуваше до крепостта или обратно до дома си, той винаги беше много стилен. Придружаваха го седмина души с копия. Хората прекъсваха работата си, за да го поздравят и да поднесат почитанията си. Главният наставник по бойни изкуства в Хосокава преди появяването на Коджиро беше Уджийе Магоширо. Той практикуваше стила Шинкаге. Но дойде Коджиро и звездата му бързо залезе, докато славата на новия учител растеше с часове. Той се отнасяше с прикрито високомерие към своя предшественик. Веднъж подметна на господаря Тадатоши:
— Не бива да освобождавате от длъжност Уджийе. Стилът му може да не е нещо особено, но у него има мъдрост, каквато липсва на нас, по-младите.
Той предложи двамата с Магоширо да обучават в различни дни в доджото на крепостта. Така и стана. Веднъж Тадатоши каза:
— Според Коджиро стилът на Магоширо не е блестящ, но е завършен. Според Магоширо Коджиро е гений, с който малко хора биха се осмелили да премерят силите си. Кой от тях има право? Бих желал да организираме среща помежду им.
Двамата се съгласиха да застанат един срещу друг в присъствието на негово височество. Щяха да се бият с дървени саби. Коджиро при първата възможност прибра сабята си и като седна в краката на своя противник, заяви:
— Не съм достоен да се бия с вас, простете дързостта ми.
— Не ставайте смешен — отвърна Магоширо, — знаете отлично, че аз съм този, който не е достоен.
Хората, които наблюдаваха сцената, се разделиха на два лагера. Според едните Коджиро реагира така от съжаление към Магоширо. Според другите, влагаше в жеста собствен интерес. Каквато и да беше причината, уважението към него нарасна още повече. Отношението му към Магоширо остана все така снизходително. Заговореше ли се обаче, не дай боже, с добро за нарастващата слава на Мусаши в Едо, Коджиро побесняваше:
— Мусаши ли? — презрително процеждаше той. — Той е достатъчно хитър, за да си създаде име. Както научавам, омайвал хората с приказки за оня свой стил с две саби. Съгласен съм, че има дарба. Едва ли някой в Осака може да излезе насреща му.
Но винаги в такива случаи Коджиро се стараеше да внуши на събеседника си, че не казва всичко, което знае по въпроса.
Един опитен самурай, негов гост, веднъж каза:
— Никога не съм се срещал с него, но се говори, че този Миямото Мусаши е най-великият майстор на сабята от времето на Коидзуми и Цукахара насам. С изключение на Ягю Секишусай, разбира се. Изглежда всички са на мнение, че ако не е най-добрият, то поне със сигурност е голям майстор.
Коджиро се засмя, но в гласа му нещо трепна:
— Е, хората понякога са слепи — язвително подхвърли той. — Така че не се учудвам, дето някои го имат за велик човек и превъзходен воин. Това само показва докъде е стигнало Изкуството на войната, що се отнася до стил и поведение на бойците. Живеем във време, когато всеки, който си направи добра реклама, се превръща във водач на стадото. Поне масите го приемат за такъв. Излишно е да ви казвам, че съм на друго мнение. Преди години в Киото наблюдавах как Мусаши се опитва да се изтъкне. Показа цялата си бруталност и мерзост, излизайки сам срещу школата Йошиока в Ичиджоджи. Всъщност „мерзавец“ не е точното определение за такъв като него. Да, разбирам, другите са имали числено превъзходство. Но той какво направи? При първия удобен случай си плю на петите.
— Като се знаят миналото му и самонадеяните му амбиции, мисля, че е човек, върху който не си струва дори да се изплюеш. Ха-ха… Ако някой, прекарал целия си живот в опити да изучи Изкуството на Войната, може да се нарече специалист, да, тогава Мусаши е такъв. Но майстор на сабята? Не, това не.
Коджиро очевидно приемаше успехите на Мусаши като лична обида. Настоятелността, с която се опитваше да убеди всички и всеки в правотата си беше толкова стремителна, че дори най-верните му почитатели изпадаха в недоумение. В крайна сметка се разчу, че между двамата има дългогодишна вражда. Не след дълго се понесоха и клюките за предстоящ двубой.
По искане на господаря Тадатоши, Коджиро най-накрая реши да му изпрати своето предизвикателство. През следващите няколко месеца в цялото имение Хосокава се обсъждаше само това — кога ще се състои битката, кой ще излезе победител…
Вече доста възрастният Ивама Какубей се отбиваше при Коджиро по два пъти на ден по всякакви поводи. Една вечер в началото на четвъртия месец, когато розовите цветове на вишната вече бяха окапали, той мина през градината пред дома на Коджиро, където в сянката на камъните цъфтяха яркочервени азалии. Въведоха го в една вътрешна стая, осветена само от гаснещата светлина на вечерното слънце.