Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
При Осуги този проблем не съществуваше. Тя съумя да намери думите, с които щеше да се извини за неразбирането и омразата; думите, които щяха да освободят сърцето й от тежкото бреме и да измолят прошка. Като доказателство за своята искреност, тя щеше да направи всичко възможно животът на Оцу да се свърже с Мусаши.
Само редките отблясъци по водната повърхност нарушаваха тъмнината. Беше тихо. Бързите стъпки на Джотаро изведнъж се врязаха в тишината.
— Ето те най-после! — каза Осуги, която все още беше на брега. — Къде е Мусаши?
— Съжалявам, бабо.
— Съжаляваш? Какво искаш да кажеш с това?
— Слушай. Ще ти обясня всичко.
— Притрябвали са ми обясненията ти. Кажи идва ли Мусаши или не?
— Не.
— Не? — гласът й беше глух и пълен с разочарование.
Джотаро с доста измъчен вид разказа какво се бе случило. Когато според уговорката, един самурай отишъл да посрещне с лодка Мусаши, от кораба му казали, че спирка няма да има. Нямало пътници за Шикама, а товарите били качени на друг кораб. Самураят поискал да се види с Мусаши, който се показал на палубата. Поговорили, но той категорично отказал да слезе на брега. Двамата с капитана искали възможно най-бързо да стигнат в Кокура.
Когато самураят се върнал на брега, корабът вече плавал в открито море.
— Вече дори не се вижда — отчаяно каза Джотаро. — Сигурно е заобиколил боровите гори от другата страна на брега. Съжалявам. Никой няма вина.
— Ти защо не отиде с оня самурай в лодката?
— Не се сетих… Както и да е, няма какво да се направи. Безсмислено е да говорим повече.
— Сигурно си прав! Но колко жалко! Сега какво ще кажем на Оцу? Ти трябва да й го кажеш, Джотаро, аз не мога. Ще й разкажеш всичко както си е… Но първо се опитай да я успокоиш. В противен случай болестта й може да се влоши.
Не се наложи Джотаро да й обяснява. Седнала върху рогозката си малко встрани от тях, тя чу всичко. Плясъкът на вълните по лодката разбиваше сърцето й.
— Щом не днес, то със сигурност някой друг път — окуражаваше се тя. — Някога, на някой друг бряг.
Мислеше, че се досеща защо Мусаши не е пожелал да слезе на брега. Навсякъде в западен Хоншу и Кюсю, Сасаки Коджиро беше прочут като най-великия майстор на сабята. Мусаши щеше да се бие с най-добрия и беше решен да спечели на всяка цена. Така че мислите му вероятно бяха съсредоточени единствено върху победата.
Нищо друго не го интересуваше.
— Само като си помисля, че е бил толкова близо — въздъхна тя.
Сълзите потекоха по бузите й. Тя се загледа след невидимите вече платна, които бавно се насочваха на запад. После отчаяно се строполи в лодката.
За първи път в живота си осъзна оная велика сила, която нарастваше в нея с всяка следваща търкулнала се по бузата й сълза. Въпреки че беше толкова крехка, някъде дълбоко в себе си тя усещаше нечовешка мощ. Без сама да го осъзнава, волята й беше непоколебима. В дългите години на страдания и мъки, се беше научила да устоява на всичко. Свежа руменина покри бузите й, лицето й се съживи.
— Бабо! Джотаро!
Те бавно се приближиха. Джотаро попита:
— Какво има Оцу?
— Чух всичко.
— А, така ли?
— Не възнамерявам да плача. Заминавам за Кокура. Ще наблюдавам двубоя лично… Не можем да бъдем сигурни, че Мусаши ще победи. Ако загуби, ще взема праха му и ще го върна обратно тук.
— Но ти си болна.
— Болна ли?
Тя не допускаше тази мисъл до съзнанието си. Духът й беше толкова бодър, че надмогваше слабостта на тялото.
— Не мислете за това. Чувствам се отлично. Е, може би наистина не съм съвсем здрава, но докато не видя с очите си как ще свърши двубоя…
„Съм решила да не умирам“, бяха думите, които за малко не се изплъзнаха от устата й. Тя ги преглътна и се зае да се приготвя за път. Когато свърши, сама скочи от лодката, макар че за да го направи, трябваше да се хване здраво за ръба.
Сокол и момиче
По времето на битката при Секигахара Кокура беше крепост, командвана от господаря на Ики, Мори Кацунобу. По-късно я подновиха и разшириха, а управлението й бе поверено на друг. Кулите и снежнобелите й стени свидетелстваха за величието и достолепието на дома Хосокава, оглавяван в днешно време от Тадатоши, наследник на баща си Тадаоки.
Откакто неотдавна пристигна Коджиро, стилът Ганрю, развит от него на основата на стиловете на Тода Сейген и Канемаки Джисай, доби популярност из цялата област Кюсю. От всички краища, дори от Шикоку, заприиждаха желаещи да се учат. Те се надяваха след година-две обучение да получат грамота и да могат да се завърнат по родните си места като учители по този нов стил.