Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Не, не мисля — отвърна нищо неподозиращият Уисботъл.
— Вижте какво ще ви кажа, Уисботъл — каза Евънсън, който от няколко часа едва сдържаше гнева си, — следващия път, когато ви се прииска да си свирите „Леката китара“ в пет часа сутринта, ще ви помоля да си покажете главата навън през прозореца. В противен случай ще се науча да свиря на цимбал, ще го сторя, да го вземат…
Влизането на мисис Тибс (с ключовете в една малка кошничка) прекъсна заплахата и предотврати пълното й изказване.
Мисис Тибс се извини за закъснението си, удариха звънчето, Джеймс донесе чайника и получи нареждане за неограничени количества препечени филийки и бекон. Тибс седна в единия край на масата и започна да нагъва зелена салата като един Навуходоносор (… и започна да нагъва зелена салата като един Навуходоносор — Според библейските предания вавилонският цар Навуходоносор (604–561 г. пр.н.е.) за греховете си „бил отлъчен от людете и ядял трева като вол“). Появиха се мистър О’Блеяри и мистър Алфред Томкинс. Докато си размениха сутрешните поздрави, чаят беше готов.
— Боже мой! — извика Томкинс, който се беше загледал през прозореца. — Уисботъл, елате… много ви моля, елате насам… побързайте.
Мистър Уисботъл скочи от масата, а всички останали вдигнаха глави.
— Забелязвате ли — каза познавачът, като нагласяше Уисботъл в правилно положение, — малко по-насам, точно така, — забелязвате ли по какъв великолепен начин пада светлината върху лявата страна на онзи счупен комин на дом номер 48?
— Господи! Наистина! — отвърна Уисботъл, изпълнен с възхищение.
— Никога досега не бях виждал предмет да се откроява така красиво на фона на чистото небе! — възкликна Алфред.
Всички (с изключение на Джон Евънсън) споделиха неговия възторг, тъй като мистър Томкинс се ползуваше със славата на велик откривател на красоти, незабелязани от никой друг, и тази негова слава беше напълно заслужена.
— Няколко пъти съм виждал един комин на Грийн Коледж в Дъблин, при който този ефект е много по-силен — каза патриотът О’Блеяри, който никога не допущаше Ирландия да бъде превъзхождана в нещо.
Това твърдение бе посрещнато с нескрити съмнения, защото мистър Томкинс заяви, че никой друг комни в Обединеното кралство, бил той счупен или здрав, не може да се сравни с красотата на този на дом номер 48.
Неочаквано вратата се разтвори и в стаята се появи Агнес, а зад нея — мисис Блос, облечена в муселинова рокля с цвят на мушкато и накичена с огромен златен часовник, който висеше на съответна на неговите размери верижка, и с богат избор от пръстени със скъпоценни камъни. Всички се втурнаха да й предлагат стол, след което й бяха представени. Мистър Джон Евънс кимна леко с глава, мистър Фредерик О’Блеяри, мистър Алфред Томкинс и мистър Уисботъл се поклониха като китайски мандарини-играчки, а мистър Тибс потри ръце и започна да се върти на едно място. Някой бил забелязал как той си затворил едното око, а с другото описал кръг подобно на часовниковата стрелка и това било счетено за намигване, чийто обект била Агнес. Ние ненавиждаме клеветата и се противопоставяме на това твърдение.
Мисис Тибс тихо заразпитва мисис Блос за здравето й. Последната, с върховно неуважение към паметта на Линдли Мърей (Линдли Мърей (1745–1826) — по рождение американец, преселил се в Англия. Автор на много учебници по английска граматика), отвърна най-обстоятелствено на всички нейни въпроси; последва пауза, по време на която храната бе пометена с ужасна бързина.
— Мистър О’Блеяри, сигурно видът на дамите, които отиваха на дворцовия прием оня ден, ви е доставил голямо удоволствие — каза мисис Тибс с надеждата да подхване разговор.
— Да — отвърна Орсон с пълна уста.
— Предполагам, че досега не сте виждали подобно нещо — подхвана Уисботъл.
— Не съм, с изключение на вицекраля на Ирландия — отвърна О’Блеяри.
— Нима те биха могли да се сравнят с нашите приеми?
— О, те са много по-величествени!
— Ей богу, не може да бъде! — каза аристократът Уисботъл. — Вдовствуващата маркиза Пъбликеш беше облечена в неповторими по своя разкош дрехи, барон Слапънбахенхаузен — също.
— А той по какъв случай се представи в двореца? — попита Евънсън.
— По случай пристигането си в Англия.
— Така си и мислех — изръмжа радикалът. — Досега не се е чувало някой от тия да се е представил в двореца по случай това, че отново напуска страната. Не са чак толкова глупави.