![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Клавдия кимна в знак на съгласие.
— Иначе — продължи Нарс — можело да свършим като толкова много от поддръжниците на Максенций, изхвърлени и оставени да се справят кой както може с живота. Да, ние сме затворници. Трибунът Макрин тук е нашият тъмничар, нашият пазач, но поне сме настанени удобно, плащат ни, храним се редовно и спим на хубаво място. Засега това е достатъчно.
— Всички знаем — бавно заговори Клавдия, — че Атий не е бил Поругателя. Установихме също, че е знаел къде е гробът на галилееца. Вероятно е пазел сведенията в ковчежето „Ихтус“. Обаче през последните си дни Атий е бил много изплашен. Намерих парче пергамент — той се е канел да пише на презвитер Силвестър и да му предложи тайната за гроба. В това писмо Атий говори за един по-голям демон от Поругателя, който го ужасява. Споделял ли е това вас?
— Да — потвърди Нарс. — Беше много уплашен. Точно преди да го убият го попитах защо.
— В деня, когато е бил убит? Моля те — продължи Клавдия, — кажи ни истината. Ти отиде ли с Атий от градината до стаята му?
— Да — намеси се Макрин, — защото аз също слизах долу.
— Защо не ми каза това преди?
— Не мога да говоря от негово име — Нарс посочи с ръка Макрин, — но Атий беше убит. Не исках да ме заподозрат.
— Тогава кажи на мен! — подкани го Клавдия. — Сега кажи истината на мен!
Нарс си пое дълбоко дъх:
— Във Византион Атий стана още по-вглъбен в себе си и по-предпазлив. Вършеше онова, което му бе възложено, но рядко говореше с нас. На мен ми се струваше уплашен, страхуваше се от нещо, бе потънал в миналото. Както и да е, върнахме се в Рим. Атий отказа да дойде в Палатинския дворец, като твърдеше, че не се чувствал добре. Подозирам, че беше напълно здрав, но се боеше от нещо. В деня, когато умря, аз и останалите отидохме да се срещнем с него в градината на вилата му. Остави ни и слезе в стаята си. Аз отидох след него. Атий се беше заключил. Почуках на вратата. Той отвори и ме пусна да вляза. Попитах го какво става — Нарс замълча. — Казваш, че се е канел да пише на презвитер Силвестър?
Клавдия кимна.
— Възможно е! — прошепна Нарс. — Навярно е искал да си признае. Навярно, уморен от напрежение и страх, е искал защитата на християнската църква, но аз тогава не знаех.
— А онзи ден в стаята му? — настоя Клавдия.
— Беше тъмно — отговори Нарс, — горяха няколко лампи. Атий седеше зад писалището си, а онова, което би трябвало да бъде ковчежето „Ихтус“, беше от дясната му страна. Предизвиках го и му казах, че ще трябва или сами да потърсим гроба на галилееца, или да кажем тайната на Августата. Той отговори, че това е въпрос, който щял сам да реши. Предполагал, че Гавин знае нещо от подробностите, но трябвало да помисли. Започнах да споря с него, признавам си, че се ядосах.
Той махна с ръка към Макрин.
— Нарс се беше извинил и бе напуснал градината — обади се Макрин. — Помислих, че е отишъл да се облекчи, но после ме обзеха подозрения и тръгнах след него. Слязох по стъпалата и тръгнах по коридора към стаята на Атий. Чух високи гласове. Почуках на вратата. Беше заключена. Атий отвори и ме попита какво искам. Настоях да ми кажат какво става, но той — Макрин посочи Нарс — и Атий отказаха да отговорят. Тогава си тръгнах. Върнах се по коридора и се качих в градината. Малко по-късно Нарс дойде при нас.
— И ти не знаеш нищо за гроба на галилееца? — попита Клавдия.
— О, Гавин спомена нещо за него! — отговори Нарс. — Говореше за някакъв код, който ще ни отведе до сърцевината на тайната. Помислих, че само ни дразни. — Нарс направи гримаса: — Както и да е, двамата с Филип бяха решили да открият гроба и да предадат съдържанието му на Августата. Мислеха, че ще бъдат възнаградени щедро и ще им позволят да се върнат към обикновения живот. Трябва да призная, че се изкушавах да се присъединя към тях. Но сега, когато те са мъртви, не искам да имам нищо общо с тази опасна тайна. Господарке — той погледна Клавдия право в очите, — това е всичко, което знам.
Клавдия се обърна към Север, който вече беше пиян.
— Съгласен съм с всичко, което той каза! — с пелтечене заяви Север. — Просто искам да си ида у дома. Уморен съм от това, уморен съм от години!
Клавдия се изправи.
— Сега ще ви оставя да си пийнете. — Направи няколко крачки и се обърна: — Макрине, трябва да си кажем няколко думи…