Нощна сянка [bg]

Корбет погледна към мастър Бенедикт, който седеше като учител край учениците си и търпеливо наблюдаваше.

— Вие какво мислите за всичко това, сър?

— Разбирам тревогите на домина Маргарет и напълно ги споделям. И все пак, както ви казах и преди, сър Хю, мястото ми не е в Мисълам. Вярвам, че ако бъда назначен на кралска служба в Лондон и ако, както тя каза, дойдат черни дни, игуменката ще има…

— Приятели в кралския двор? — попита Корбет.

— Да! — намръщи се мастър Бенедикт. — Сър Хю, когато всичко тук приключи и се върнете в Лондон, може би бихте могли да повдигнете въпроса за тайните желания и амбиции на Клейпоул пред краля.

— Чувал съм за подобни случаи — затвори очи Корбет. — Не мога да ви ги цитирам дословно, но дори кралят трябва да се съобразява със законите. Ако мастър Клейпоул успее да докаже, че е законен наследник на лорд Скроуп, нищо не може да се направи — той отвори очи и се усмихна. — Но разбира се, вие искате много повече, нали?

— Да, сър Хю, искам брат ми да остане жив — преглътна с усилие игуменката. — Моля се за безопасността му. Това, което бих искала да постигна с ваша помощ, е да накарам Клейпоул да отговори на слуховете, докато брат ми все още е жив. Така ще можем да разберем дали е законен наследник на лорд Скроуп, или не.

— Разбира се — прошепна Корбет. — Сега вече ми е ясно защо искахте да се срещнем. Ако Хенри Клейпоул бъде призован пред Кралския съвет и положи клетва, той ще бъде принуден да приведе своите доказателства. Ако това се случи, докато лорд Оливър е жив, господарят на имението ще може да опровергае или да подкрепи неговите твърдения. Брат ви е единственият човек, който знае истината, и ако нещо се случи с него, тя ще бъде изгубена завинаги. Но вие сте разговаряли с брат си за опасността, която грози вас и лейди Хауиса, нали?

— Опитвах много пъти, но брат ми все го обръщаше на шега. Казваше, че времето ще се погрижи за всичко. Аз обаче не се уповавам на времето, сър Хю, а на Бог и на вас. Колкото по-скоро приключим с този въпрос, толкова по-добре.

Корбет допи виното си и се сбогува. После стана, поклони се на домина Маргарет и на мастър Бенедикт и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

Тъкмо стигна до стълбището, когато от един от прозорците изведнъж се отлепи някаква сянка. Корбет отстъпи назад и посегна към камата си.

— Pax et bonum, сър Хю.

Корбет си отдъхна.

— Братко Грациан, умолявам ви да проявите благоразумие и да не изскачате така от сенките. Особено по това време и на това място.

— Трябваше да ви видя, сър Хю. Искам да ви помоля за една услуга. Когато приключите тук, може ли да тръгна с вас за Лондон?

— Ще носите ли със себе си „Сангуис Кристи“?