Нощна сянка [bg]

След като се върна в имението Мисълам и се приведе в приличен вид, Корбет се отправи към „антиохийското крило“ на къщата. Един слуга му показа покоите на игуменката. Въпреки че в стаята гореше огън, а прозорците бяха закрити с капаци и плътни завеси, домина Маргарет беше облечена в дебело черно расо, а върху него беше наметнала пелерината си. Приятното й лице беше обрамчено от обичайното бяло монашеско покривало. Игуменката се беше разположила на стол с висока облегалка пред камината, а краката й бяха опънати върху ниско столче. Бенедикт също беше там. Капеланът беше облечен в батистена риза, тъмносини панталони и мантия без ръкави, а на краката си носеше пантофи. Той седеше до домина Маргарет, а в скута му лежеше някаква книга.

— А, сър Хю — домина Маргарет понечи да се изправи, но Корбет поклати глава. — Мастър Бенедикт тъкмо ми четеше от „Роман за Розата“39. Много харесвам сюжета. Истински шедьовър, не мислите ли?

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Мастър Бенедикт, ако обичате — прошепна игуменката.

Капеланът стана, усмихна се на Корбет и придърпа до камината още един стол, като го постави между своя и този на домина Маргарет. Корбет седна. Размениха си обичайните любезности. Домина Маргарет изглеждаше спокойна, но мастър Бенедикт беше блед — изглежда ужасите, на които беше станал свидетел, все още го измъчваха.

— Дадох на мастър Бенедикт две чаши кларет — отбеляза домина Маргарет, проследила погледа на Корбет. — Брат ми наистина е кръвожаден човек, сър Хю. Капеланът ми не биваше да ходи там. Както и да е, благодаря ви, че дойдохте.

Игуменката замълча, докато Корбет отпиваше от чашата бяло вино, която му беше поднесъл мастър Бенедикт. Капеланът му предложи да си вземе и от подноса със захаросани плодове, но кралският пратеник отказа.