Нощна сянка [bg]

— Не съм глупак, отче. Ако сте добър стрелец, рано или късно ще улучите целта си.

— Накъде биете, сър Хю?

Корбет направи няколко крачки, а после спря и се обърна към свещеника.

— Вие бяхте Сагитариус, нали, отче? Стрелецът, който се е появил в Мисълам преди почти десет години. Служили сте с лорд Скроуп в Уелс. Там сте го видели да убива уелски пленници, а когато сте пристигнали тук, сте установили, че същият този кръвожаден човек си живее нашироко, благоденства и се прави на велик господар. Нямаше ли един псалм, в който се казваше как Бог опъва лъка си и го насочва към грешниците?

— Защо мислите, че съм бил аз?

— Ами защото — приближи се Корбет към свещеника, отмервайки стъпките си, — един опитен стрелец винаги улучва целта си, отче. Може да му се случи да пропусне веднъж, но не повече! Стрелецът отпреди десет години само е искал да сплаши лорд Скроуп. Единственият човек, поне според фактите, който би искал това, сте тъкмо вие. Нарекли сте се Сагитариус — Божият стрелец. Така ли е, отче? Чухте изповедта ми, а сега е мой ред да чуя вашата. Обещавам ви да запазя в тайна това, което ще ми споделите.

— Мразя го! — прошепна свещеникът. — Чувствах се виновен, сър Хю. Знам, че той ми осигури тази служба, но дълбоко в себе си аз презирам лорд Скроуп. Да, бях в Уелс. Веднъж група гладни и изтощени уелски бунтовници слязоха от хълмовете, носейки кръст. Бяха готови да се предадат. Скроуп командваше войска стрелци — конници и пехотинци. И аз бях там. Късно вечерта в един мразовит ден като днешния бунтовниците дойдоха в лагера ни. Бяха боси и не носеха оръжия, а един от тях носеше кръст. Преди някой да успее да направи каквото и да било, Скроуп извади меча си и тръгна между тях, като мушкаше и сечеше. Останалите се присъединиха към него. Бяха видели уелсците да убиват другарите им и нямаха милост. Докато стигна до онази част от лагера, в която се развиха събитията, всички вече бяха мъртви. Уелсците бяха шестнайсет или седемнайсет души, Корбет, и всичките бяха млади мъже, а някои — едва момчета. Заварих убитите плувнали в кръв. Скроуп се подпираше на меча си, а останалите държаха брадви, ками и сопи. Всичките бяха опръскани с кръв до лактите. Започнах да крещя на Скроуп и го проклех. И вие сте служили в Уелс, Корбет, знаете какво беше там. Никой не молеше за милост и никой не я проявяваше. Биехме се на живот и смърт.