Нощна сянка [bg]

— Да, да, последвах го — отвърна Пениуорт. — Това влизаше в задълженията ми. Лорд Скроуп искаше да е сигурен, че е в безопасност. Той отключи вратата и влезе в убежището си. Както винаги, му помогнах да накладе огъня, а после се огледах, за да се уверя, че всичко е наред. Лорд Скроуп седна в онзи стол и започна да барабани с пръсти по страничните облегалки. Май нямаше търпение да ми види гърба. Запалих свещите. Лорд Скроуп ми изръмжа, че тази нощ аз и останалите стражи трябва да бъдем много внимателни. Липсваха му кучетата — Ромул и Рем. Беше нащрек. После си тръгнах. Сигурен съм, че докато слизах по стълбите, го чух да пуска резетата и да заключва вратата. Гребейки обратно през езерото, виждах между капаците на прозорците да се процежда светлина. След това се присъединих към останалите пазачи в дъбовата горичка на хълма — там, където преди стояха кучетата. Запалихме си огън. Освен това снощи имаше пълнолуние и беше светло.

— Обикаляхте ли по бреговете на езерото?

— Не, само наблюдавахме — рече Пениуорт и отвърна поглед, — но нищо не видяхме.

— И няма друг начин да се стигне до острова, освен с лодка, така ли? — настоя Корбет.

— Не, сър Хю.

— Домина Маргарет, вие познавате острова. Идвали сте тук като дете, нали?

— На мястото на пристаните преди имаше мост. Беше разнебитен и по-скоро опасен, отколкото полезен. Брат ми го разруши.

— Ами езерото? — попита Ранулф. — Колко е дълбоко?

— Доста, сър — отговори Пениуорт. — Бих казал, че на места е поне девет стъпки дълбоко. Като нищо може да ви погълне. Пълно е с водорасли и е много опасно. Дори сатаната не би могъл да го преплува посред нощ в този студ. А ако някой беше тръгнал да го прекосява с лодка, със сигурност щях да го видя. Особено пък сутринта, но и тогава не видях нищо нередно.

— Забеляза ли нещо странно? — попита Корбет. — Каквото и да е, Пениуорт.

Корбет отвори кесията си и извади оттам една монета. Пениуорт почти ахна от радост и протегна ръка.

— Сър, бих могъл да си измисля някаква история и да ви излъжа, но ако ме накарате да се закълна върху дарохранителницата в църквата на отец Томас, бих ви казал, че нищо не съм видял, нито пък чул. Другарите ми също. Вярно е, че се греехме на огъня, ядяхме сушено месо и пиехме ейл, но бяхме нащрек, сър. Абсолютно нищо не се случи.