Кръвен обет [bg]

— Ако броим жените и децата — изфуча Тамас. — Имаш няколко опасни Чудаци. И това. — Той посочи към Привилегированата. — А аз разполагам с дузина барутни магове и достатъчно оръдия, за да разруша половината град.

— Онази половина, която остана незасегната от земетресенията?

Спокойствието на Уестивън беше влудяващо. Тамас скръцна със зъби.

— Аз имам време — продължи Уестивън. — Под мой контрол се намират градските житници и оръжейните складове. Храна и оръжия, от които ще имаш нужда, защото кезианските делегати ще пристигнат всеки момент. Когато видят, че ние се намираме в гражданска война, те веднага ще надушат възможност; в рамките на седмици те ще изпратят армия. А дори и да не го сторят, народът ще започне да се изморява от този сблъсък. На твоите войници и на наемниците те ще гледат като на бреме. Те ще се обърнат срещу теб, когато видят, че не си в състояние да ги изхранваш и възстановиш града им.

Негодникът изреждаше проблемите му с пълна точност.

— И какво предлагаш? — попита Тамас, поглеждайки към благородниците.

Мъжът с изцапания пояс пристъпи напред.

— Аз съм виконт Максил — представи се той, повдигайки лист хартия. — Това е списъкът с нашите искания.

Тамас изтръгна листа от ръцете му и хвърли бърз поглед.

— Очаквате от мен да се оттегля? Сам да арестувам себе си? — Той смаяно изгледа благородниците.

— Ти извърши държавна измяна! — каза един от тях. — Ти уби нашия крал!

Тамас остана загледан в тях, докато друг от благородниците не се обади:

— По този въпрос сме готови да преговаряме.

Фелдмаршалът отново се зачете. Още преди да е приключил със следващия абзац, той вече клатеше глава.

— Искате всички кралски и благороднически земи? За глупак ли ме вземате?

— Това също подлежи на промяна — каза Максил.

— Само преди секунди ти ги нарече искания.

— Преговори — рече Максил, свеждайки поглед.

Тамас му върна листа.

— Уести, не можеш ли да ги вразумиш?

Уестивън ви рамене.

— Преговаряй, Тамас. Умолявам те.

— Дай ми минутка.

Тамас се върна зад оръдията и направи знак на двамата наемнически предводители. Последваха ги Олем, Влора и Сабон. Жулин стоеше неподвижна, вперила напрегнат поглед в другата Привилегирована.

Бригаден генерал Сабастениен заговори първи.

— Те нямат позиции, от които да отправят искания.

Наемникът беше млад, съвсем малко по-голям от Таниел; за Тамас беше трудно да се отнася към него сериозно. Ала никой не се издигаше сред Крилете на Адом без заслуги.

— Боя се, че не е така — каза Сабон. — Уестивън е прав. Ние не разполагаме с време. Ако посланиците пристигнат и ни заварят в подобно състояние…

— Да не говорим за житниците — каза Тамас. — Намалихме дажбите с една трета, за да имаме достатъчно храна за жителите. Хората гладуват. Те няма да търпят това положение дълго.