Кръвен обет [bg]

— Ще предам проклетото ти съобщение. Кажи ми за Обета.

— Нямам ти доверие — каза Розалия. — Ако предадеш съобщението ми, ще ти кажа.

Погледът ѝ рязко се насочи встрани, към звука от разбивана врата.

— Фелдмаршал Тамас вече е тук. Не мога да остана повече. Но ще ти кажа, че в тези книги няма да откриеш отговора. Само аз мога да ти го разкрия.

Адамат преценяваше шанса за изненадваща атака. Един бърз удар по тила — и двамата можеха да я предадат на Тамас и да го оставят сам да получи отговора.

Но той прецени, че шанс не съществува.

— За кого е съобщението?

— За Привилегирован Борбадор — отвърна Розалия. — Последният жив член на кралската кабала. Ще го намериш в крепостта Рамензид. Предай му, че тя ще се опита да призове Крезимир.

— Това ли е всичко? — попита Адамат.

Жената кимна.

— А Обета на Крезимир?

Тя се засмя.

— Попитай Борбадор. Той ще знае.

Във фоайето вече кънтяха ботуши. Розалия се обърна и се затича, прескачайки една от масите с ловкостта на наполовина по-млада. Тя точно изчезваше зад един рафт, когато от другата страна на помещението се появиха войници. Те носеха наемнически униформи и насочиха оръжията си към Адамат и Сусмит.

Инспекторът повдигна ръце и въздъхна.

— Предайте на фелдмаршал Тамас, че инспектор Адамат иска да се срещне с него.

Наемниците се спогледаха.

— Той е тук, нали? — продължи Адамат.

Един от наемниците се извърна назад. Сусмит остро изгледа Адамат.

— Нито дума — прошепна Адамат. — Ако знаех, че Тамас възнамерява днес да превземе архива, нямаше да прекараме последните два дни в пълзене из канала.

— Копеле — промърмори боксьорът, загледан в подгизналите си ботуши.

— Инспекторе? — Фелдмаршал Тамас изникна измежду книгите. Той държеше дуелен пистолет; барутът по дулото подсказваше, че оръжието е било използвано неотдавна. — Какво правиш тук?

— Разследвам, сър — отвърна Адамат.

— Разбира се — разсеяно рече Тамас, оглеждайки двамата. Той сбърчи нос. — В канала ли си бил?

— Да, в тунелите.

— Остроумно. — Тамас погледна към наемниците. — Инспектор Адамат работи за мен. Проверете останалата част от библиотеката.

Войниците се отдалечиха; фелдмаршалът отново се обърна към Адамат.

— Успя ли да разрешиш загадката, инспекторе?

— Имам следа, сър. Още нищо конкретно… Книгите, които търся, се оказват обезобразени или изчезнали.

— От теб очаквам да сториш нещо повече от четене.

— Често разследването включва именно това, сър — отбеляза Адамат. — Човек трябва да проследява всяка диря.

— В такъв случай продължавай да дириш… Почакай.

Адамат спря.

— Какво знаеш за Бръснарите от Черната улица?

Инспекторът се съсредоточи за момент.

— Водачът им се нарича Тийф. Считани са за най-добрите асасини сред подземния свят на Адро. Говори се, че са склонни да се нагърбят с всякаква задача, стига плащането да е добро. Най-малко десетина Бръснари са се опитвали да убият адрански владетел в рамките на последните няколко века. Нито един от тези опити не е бил успешен — заради кралската кабала. Срещал съм се с Тийф. Той е най-нормалният от шайката. Мястото на цялата банда е в някоя лудница. Надявам се не възнамерявате да…