Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Пазех най-силния си коз за накрая. И го изиграх с нервност, която се надявах, че не е очебийна.
— Жан-Феликс предложи нещо. Мисля, че идеята е добра. Той смята, че трябва да ти разрешим да рисуваш… Искаш ли? Можем да ти осигурим самостоятелно пространство, платна, четки и бои.
Алисия премигна и отвори очи, в които сякаш блесна светлинка. Бяха очите на дете — широко отворени и невинни, освободени от презрение и подозрителност. Бледото й лице придоби цвят. Изведнъж тя изглеждаше чудесно жива.
— Говорих с професор Диомед. Той се съгласи, както и Роуина… Затова, всъщност, зависи от теб, Алисия… Какво ще кажеш?
Зачаках. Тя се втренчи в мен.
И след това, най-после, получих онова, което търсех — определена реакция — знак, който ми показа, че съм на правилния път.
Беше малко движение. Съвсем леко. Но говореше много повече от всякакви думи.
Алисия се усмихна.
26.
Столовата беше най-топлата стая в „Дъбравата“. По стените имаше горещи като радиатори тръби и пейките най-близо до тях винаги първи се запълваха. На обяд имаше и най-много хора. Служителите, персоналът и пациентките се хранеха едни до други. Гласовете създаваха шумна какофония. Всички пациентки да са на едно място, пораждаше особено вълнение.
Две весели готвачки се смееха и бъбреха, докато сервираха наденици и картофено пюре, риба и пържени картофи и пиле с ориз и къри. Ухаеха по-добре, отколкото бяха на вкус. Избрах риба и пържени картофи като най-малката от трите злини. Докато отивах да седна, минах край Елиф. Тя беше заобиколена от бандата си, груба, невъзпитана и намусена група от най-неподатливите пациентки. Елиф тъкмо се оплакваше от храната, когато минах покрай тяхната маса.
— Няма да ям тези лайна — заяви тя и блъсна настрани подноса.
Пациентката вдясно от нея го придърпа към себе си и се приготви да го вземе от ръцете й, но Елиф я фрасна по главата.
— Алчна кучко — викна Елиф. — Върни ми го!
Това предизвика гръмогласен смях на масата. Елиф грабна чинията си и започна да лапа с неприкрита наслада.
Забелязах, че Алисия седи сама в ъгъла на помещението. Побутваше малко парче риба като анорексична птичка и го местеше в чинията, но не го поднасяше към устата си. Изкушавах се да седна при нея, но реших да не го правя. Може би ако беше вдигнала глава и ме беше погледнала, щях да отида при нея. Алисия обаче беше свела очи, сякаш се опитва да се изолира от обстановката и хората наоколо. Щеше да е нахлуване в личното й пространство, ако й се натрапя, затова седнах в края на друга маса, през няколко свободни места от пациентките, и се залових с рибата и пържените картофи. Хапнах само един залък риба, беше безвкусна, затоплена отвън, но студена вътре. Съгласих се с оценката на Елиф. Приготвих се да я изхвърля в кофата за боклук, когато някой седна срещу мен.
За моя изненада, беше Кристиан.
— Добре ли си? — попита той и кимна.
— Да, а ти?
Кристиан не отговори и решително заби вилица в твърдия като камъчета ориз с къри.
— Чух за плановете ти да накараш Алисия да рисува — каза той между залъците.
— Виждам, че новините се разчуват бързо.
— Тук е така. Твоя ли беше идеята?
Поколебах се.
— Да, мисля, че ще е добре за нея.
Кристиан ме погледна недоверчиво.
— Внимавай, друже.
— Благодаря за предупреждението, но не е необходимо.
— Само казвам. Хората с гранично личностно разстройство са много убедителни и прелъстителни. Това става и в случая. Мисля, че не го разбираш напълно, Тео.
— Алисия няма да ме прелъсти, Кристиан.
Той се засмя.
— Мисля, че вече го е направила. Ти й даваш точно каквото иска.
— Давам й онова, от което тя се нуждае. Има разлика.
— Откъде знаеш от какво се нуждае? Ти се отъждествяваш прекадено много с нея. Това е очевидно. Алисия е пациентът, не ти.
Погледнах си часовника, опитвах да прикрия гнева си.
— Трябва да ставам.
Станах и взех подноса. Тръгнах, но Кристиан извика след мен:
— Тя ще се обърне срещу теб, Тео. Само почакай и ще видиш. После да не кажеш, че не съм те предупредил!
Почувствах се неспокоен. И безпокойството остана с мен до края на деня.
* * *
След работа излязох от „Дъбравата“ и отидох в магазинчето в края на улицата да си купя цигари. Запалих една и вдишах дълбоко дима, без да съзнавам какво правя. Мислех за думите на Кристиан и си ги повтарях наум, докато покрай мен минаваха коли. „Хората с гранично личностно разстройство са много прелъстителни“ — каза той.