Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
А облачето ниско над земята стремително летяло право към римляните, бучало и растяло по размери. Покрило стана. И скоро доспехите на римляните лежали на земята, и щитовете им и копията, и мечовете. Шатрите на военачалниците и войнишките палатки — празни. Стояли насред скраба на римляните брата и сестрата, и брата говорел на по-голямата си сестра.
— И все пак ти не ми даде да поговоря с враговете, Палашечка-сестрице. Аз не им казах всичко, каквото исках.
— Затова пък започна ти. Не се сърди ако малко съм попречила на теб ведруса-воин, защитника на родната земя.
— Добре де. Все пак ще си мисля, че си имам не вредна, а красива и добра сестрица.
Пристъпвайки между захвърлени доспехи, към селището си вървяли сестра-красавица и брат.
Съвсем не изглеждало голямо облачето, което се отдалечавало. Не било голямо, но в него десет хиляди отбрани римски воини от Рим, към къщи в ужас бягали. И падали и ставали. И пак обхванати от ужас бягали.
Не мисли, че има тук мистика Владимир. Ведрусите просто взели решение. Във всякое имение, а в селището имало повече от двеста… всеки в своето имение отворил по десет пчелни кошера… Във всеки кошер имало по около петнадесет хиляди пчели. Сам пресметни колко пчели в облака имало. От множество пчелни ужилвания настъпва отначало силен сърбеж, а после болка. После възможно е и да заспи човек и този сън ще бъде смъртоносен.
Ето така и продължили щастливите ведруси да живеят, без да познаят войни и беди. Векове наред за тях не били страшни никакви външни врагове. И все пак Рус е била покорена. Когато, поддала се на хитри уловки, в себе си сила срещу себе си, сама произвела.
Анастасия представи няколко притчи, разказвайки за живота на ведическа Русия. Възможно е и още някой да има информация за живота на хората от онова време във форма на древни сказания. Не можем да се надяваме на ръкописни извори, защото както знаем от историята, те старателно са се унищожавали. Те се изгаряли в Италия, Англия, Франция и особено ревниво в Русия.
Но на ония, които яростно унищожавали културата на нашите прародители не се удало да я изгорят от дълбините на сърцата и душите на човеците.
Ние сме длъжни да знаем своята история. Да я знаем и уважаваме. Но ни е нужно и да разбираме: ведизмът и християнството — това са все етапи от нашата история. Нито един от тях ние не бива да пренебрегваме. Опълчвайки се срещу един от тях, ще се опълчим пак срещу самите себе си. И към християнството трябва да се отнасяме с разбиране и уважение. И към други вероизповедания също. Само тогава етапите на нашата история ще станат здрав фундамент на прекрасното бъдеще. Но това може да стане ако знаем и разбираме. Ако оценяваме етапите на нашата история, като уроци за построяване на бъдещето. Иначе ще живеем в свят на абсурда.
Правителствата и законодатели в различни страни се борят с тероризма. Издават закони, които забраняват разпалването на расова и религиозна вражда. И в същото време в същите държави са официално разрешени и се поддържат вероучения, в които уж в името на Бога се извършват мащабни терористични актове за постигането на политически цели.
Прекрасните празници на ведрусия
В някаква степен можем да съдим за ведическата култура и по съхранилите се до наши дни някои празници. Те и днес си остават най-любими и популярни сред народа, независимо от това, че в тях са останали само елементи от първоначалните действия. Кои са тези празници? Нова година, Масленица и Троица. Ще разгледам тук само най-известния пример. Най-големи изменения е претърпяло празнуването на Троица.
Този празник се провежда в началото на юни. Както знаете днес на Троица хората ходят на гробище, при гробовете на своите роднини.
Отивайки на гробището те оправят гробовете, поправят оградките. Мнозина носят алкохол, пийват край гроба, оставят по чашка и парче хляб и за починалия. Разговарят помежду си, спомняйки си живота на починалия. Мнозина смятат за нужно да поплачат над гробовете. Доказателство за това, че този чисто езически празник е претърпял сериозни изменения служи следното.
Във времената на ведизма, а впоследствие и в езичеството не е имало скръбни и тъжни празници. Всеки ден е давал на хората заряд от положителна енергия, предавал на младежта знанията на предците.
И денят на паметта във ведическите времена значително се отличавал от днешния.
Не имало походи към гробища, и оплакване на гроба на починалите.