Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли Владимир, когато те питат на читателските конференции кои книги си прочел, ти отговори на хората, че познаваш всички книги.
— Не бива да отговарям така, ако не съм ги чел. Може да ме попитат какво е казал конкретния автор в някоя книга. Ако дори не съм държал в ръце книгата му, то нищо няма да мога да отговоря.
— Отговори просто: «Този автор нищо съществено не е казал.» Нека този, който ти е обърнал внимание върху някоя книга да докаже обратното. Разбираш ли Владимир, само изглежда че книгите са много по количество. Всъщност важните дори и десет не достигат.
— А как да определя значимостта на книгата?
— С помощта на класификатор.
— А вие можете ли да ми дадете този класификатор? Поне временно.
— Разбира се, че мога да ти го дам, и на теб и на твоите читатели. Работата е там, че като класификатор за важността на книгите се явява начинът на живот на хората.
— Как така — начинът на живот? Той каква връзка има?
— В различни страни на света живеят хора. Човешките съобщества са обусловени от различията на страните. Културата на народите от различните страни се различават една от друга. Различава се и начинът на живот и продължителността му. Културата на разните народности се формира под въздействието, между всичко друго, и на някоя значима книга. Обикновено, книга, която обуславя философията на народа, формираща типа религия, а следователно и начина на живот.
Например в Китай се смята за важно учението на Конфуций. Особена картина на света се е развивала в Китай от древни времена, накратко тя разглежда света като жива система.
Част от тази система са представите за «ин» и «ян». Ако те интересува начинът на живот на китайския народ, ако виждаш в него пример за цялото човечество, то прочети тогава книгата написана от Конфуций. Ако те интересува светоусещането на японците, житейските им постижения, то прочети тогава книга, разказваща за традиционната религия на тази страна — шинтоизма. В много отношения тя е сформирала начина на живот на японския народ.
Ако сметнеш, че най-щастливите хора живеят в християнския свят, тогава чети Библията. Важните книги са онези, които формират един или друг начин на живот на част от човешкото общество.
— Но в християнството има твърде много духовна литература освен самата Библия.
— Да, много е. Но ново в тях няма абсолютно нищо. Като правило, във всяка важна книга има една две основни мисли и философски изводи. Всички останали книга на тази тема просто повтарят тази мисъл и нищо ново няма да внесат в твоето светоусещане.
Ето например, една от основните мисли в Библията е тази, че на Бог трябва да покланяте или да изпълнявате неговите заповеди. По-късно се появяват множество книги, които разказват как по-добре трябва да се прави това. В едни се говори че трябва да се кръстите с два пръста, а в други — с три. Какви храмове, по-красиви на външен вид, да се вдигат. Цитират се стотици примери на поклонения, направени от различни хора, привърженици на поклонението. Съобщава се за войни и спорове около начините на поклонение.
Хората потъват в тези спорове и губят възможност да определят основната мисъл.
Хората престават да сравняват основната мисъл с други такива. Получава се, че четейки много книги все за едно и също, те не получават нова информация, а само затормозват аналитическите си възможности. И дори не се опитват да определят — наистина ли Бог иска от човека поклонение? Или може би Бог иска нещо съвсем друго?
Както виждаш, в продължение на две хиляди години стотици хиляди «духовни» книги фактически говорят за едно и също.
Появата на нова обоснована мисъл за Взаимоотношенията между Бога и човека означава появата на нова значима книга за първи път от две хилядолетия. Когато тя се появи, предишната отиде в раздела исторически.
— Вие говорите за появата на нова важна книга? Как се нарича тя?
— «Сътворение». В нея се съдържат нови мисли. И са обосновани. Главната мисъл в тази книга ясно и обосновано казва, какво Бог иска от човека, какво е на човека предназначението… Ти писа тази книга с думите на Анастасия и спомни си Владимир, какво Бог отговори на същностите вселенски: «Какво толкова пламенно желаеш», — питали всички, — а той в отговор, уверен в своята мечта: «Съвместно творение и радост за всички от неговото съзерцание.»