Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
Япония не е изключение, и не е единствения пример. От дълбините на хилядолетията до нас са достигнали имената на такива гениални поети, мислители и учени, като Архимед, Сократ, Демокрит, Хераклит, Платон, Аристител. Те са живели от двеста до шестстотин години преди Рождеството Христово. Къде са живели? В Гърция — също все още езическа страна в онези времена. Япония, Гърция, Рим, Египет и техните древни храмови постройки, антично изкуство, празници и традиции и днес свидетелстват за културното ниво на тези народи.
А какво могат да представят нашите историци за Русия от този период?
Нищо.
Как да се намерят зрими доказателства за това, че във ведическа Русия са живели художници, хора-поети, славни воини, които никога и никого не са нападали, но прекрасно са владеели оръжието.
Казах на Анастасия:
— Ако не се намерят зрими доказателства за културата на ведическа Русия, то никой няма да повярва в нея. Твоите разказа за нея ще бъдат оценени като легенди. Красиви, разбира се, но все пак легенди. В трудовете на историците, както сам се убедих е безсмислено да се търси. Оставаш само ти. Ще можеш ли да покажеш зрими доказателства. Анастасия?
— Да, ще мога. Тъй като доказателствата са огромно множество.
Тогава кажи, на кое място трябва да се направят разкопки?
— Защо пък разкопки? Доказателство за културата на ведрусите са много човешки жилища.
— Какви жилища? Какво имаш предвид?
— Обърни внимание Владимир на днешните къщи, които хората строят и ги сравни с онези, в селото построени, където ти сега живееш. Почти всички стари къщи в това село са с резба украсени. Ти си виждал и по-стари къщи, когато беше в града-музей Суздал.
— Да, и те всички имат още по-хубава резба. А и не само къщите, но и вратите и портичките също са произведения на изкуството.
— Значи, колкото по-назад отиваш в миналото на народа на своята страна, толкова по-красиво оформено виждаш жилището на човека.
И в музеите можеш да видиш украсени с красива резба чекрък, чаша за пиене, а и други домашни предмети, които са били в бита преди триста и петстотин години. Както сам виждаш Владимир, с отдалечаването в дълбините на вековете изкуството на майсторите все нараства.
В нито една страна в света, в продължение на много векове не се наблюдава такова масово творчество в народа. Забележи, Владимир, не на отделни художници изпълняващи поръчките на богати велможи, а на абсолютно целия народ. Сам съди, ако виждаш в музея обикновена хурка, то виждаш предмет не на царя, царицата или някой велможа. Ти виждаш предмет, който се е намирал във всеки дом. С любов са украсявали с дантелена дърворезба и всички къщи, включително оградата, рисували са всички съдове в дома, бродирани са дрехите. И са го правили не специални майстори-художници, те би трябвало да бъдат немислимо количество. Това е правело всяко ведруско семейство само.
С творчество се занимавал целия народ. Това говори, че целия народ е живял в благоденствие. За да може да отделя много време за творчество, му е нужно време. Не е истина това, което казват вашите историци, че в древността хората са се занимавали единствено с това, превили гръб да обработват своите земеделски участъци. Ако това беше истина нямаше да им остава време за творчество. А те са го имали. Що се отнася до владеенето на оръжието, то пак сам помисли, ако те с една брадва са можели да правят такива красиви жилища, то тогава навярно са я владеели както художника четката.
Знаеш ли какво развлечение-съревнование са измисляли през Масленица? Забивали в земята две високи греди на разстояние три метра една от друга. Двама мъже отивали при гредите. Във всяка ръка държали по една брадва. Завързвали очите на мъжете. И те работели с двете ръце едновременно, съревновавали се, кой по-бързо ще отсече гредата. Но това не е всичко, те трябвало така да я отсекат, че тя да падне точно върху редом стоящата и да я повали.
Важните книги
Веднъж попитах дядото на Анастасия дали му се е случвало да чете някакви духовни или научни книги. Последва доста странен отговор:
— Само веднъж ми се е случвало да държа в ръка, да прелиствам и да чета записани в книга слова. Но всичко написано във важните книги ми е известно.
— Откъде? И какви са тези важни книги? Ако има важни, значи има и незначими.
— Има. А на теб защо ти е да си пълниш главата с всичко това?
— Как така защо? Културният, интелигентен човек трябва да е начетен. Когато се изказвам на читателските конференции се случва да ме питат дали съм чел тази или онази книга. А аз през живота си не съм чел много книги. Ето защо ми се иска да знам, кои книги първо трябва да прочета. За да прочета всичките един живот няма да стигне, дори ако от сутрин до вечер само с четене се занимавам. Затова трябва да знам за важните книги, за да не изглеждам съвсем профан.