Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
Но погледнете как са подменени понятията, изопачен е смисълът на думата «цивилизация». Египет, където жреците и фараоните управлявали целия народ, е наричан силна, високо развита и цивилизована държава, а Русия от онова време — изостанала, не цивилизована, слаба, без държавност. Ни повече ни по-малко! Значи ли щом не е имало робство и налудничави управници, че не е била държава и че е била нецивилизована?
И пак същия въпрос.
А защо тогава никой не е завоювал Рус?
Опити за се завладеят ведрусите, разбира се е имало. Но тези, които са извършили тези опити винаги се стараели да изтрият дори от собствената си памет резултата от тях. Ето какво разказа Анастасия за един от тези опити отпреди повече от две хиляди години.
Сражение
— В онези времена все още преобладавала културата на ведическия начин на живот в Русия. Още нямали ведрусите градове. Но селища множество, богати с необикновена храна, радост и светли хора, живеещи в имения родови, съставяли Русия. В същите онези времена имало други страни, които с градове се кичели, все повече и повече при тях преобладавала властта на парите над човешките стремежи. Имало армии големи и с тяхна помощ властителите се опитвали да подчинят на себе си света. Пред тъмната сила се преклонили много страни.
Срещу Русия бил изпратен подбран римски легион. Пет хиляди воини се приближили към границата на първото селище. И изградили близо до края му лагер страшен.
Военачалниците позовали при себе си старейшините. Без да изпитват страх пред силата голяма дошли старейшините. Военачалниците пояснили че идват от страна, от всички най-могъща и затова са длъжни всички селища да им плащат данък.
Старците от селището малко отговорили, със своята храна че не биха искали да хранят не добрите и с това грамадата от тъмни сили да подхранват.
Военачалникът най-главен на старшият от старците на селището казал:
— Знаех за варварството и бита ви необичаен. Вашият ум дори съотношението на нашите сили не може да прецени. В цивилизованата ни империя с такъв ум няма да бъдете никога свободни. Или роби ще бъдете или съвсем ще ви няма.
Старейшината на ведруското селище отговорил:
— Няма да го има онзи, който не е способен с Божествена храна да се нахрани. Виж.
И с тези думи старецът-ведрус прекрасни и еднакви и свежи ябълки от джоба си извадил. Военачалниците с блестящи доспехи огледал, но погледът си спрял на млад обикновен войник. Към него приближил, една от ябълките му протегнал и казал:
— Вземи, синко, нека този плод да се хареса на душата ти.
Взел римският воин редови плода и го захапал под погледите на редом стоящите. Блаженство осветило лика на младия воин за завист на останалите.
Старейшината с втора прекрасна ябълка в ръка, към военачалника пак се обърнал, към него се приближил и произнесъл:
— Душата ми не се скъпи да поднесе прекрасен плод и на тебе. Какво това ще значи, опитай се сам да разбереш.
Положил старецът-ведрус втората ябълка в краката на военачалника.
— Как може старче, да си така дързък пред пълководеца заслужил в боевете? — възкликнал римски ординарец и бързо вдигнал ябълката и ахнал от удивление.
И всички с чинове отличени, и тяхната прислуга замрели докато гледали… Пред очите им в ръката на ординареца гниела прекрасната ябълка. Пред очите им, внезапно появили се мушици изяждали гниещият плод. И продължавал старецът ведрус:
— Със злато да купи и със сила да вземе плодовете на Божествената благодат, никой не може. Властител можеш да се наречеш, да си внушиш увереност, че страни покоряваш, но при това ще вкусваш гнилоч единствено.
— Това не е мистика, Владимир, разбери, отгледаните с любов плодове, могат да отдадат своята благодат само на онзи, който любов в тях е вселил, или на друг, комуто стопанинът им ги предава по своя воля. Така устроено е всичко във Вселената и като доказателство ти днешният ден внимателно погледни. Хората се хранят като обречени с отдавна не пресни плодове.
— Ами богатите? Онези, които управляват света?
— За тях храната е още по-голям проблем. Те се страхуват от отровни плодове или блюда изискани. И карат приближените си преди тях храната да опитват. Продуктите поставят под охрана и служби специално, но напразно… Много управници умирали са в мъки от храна негодна. Масло от кедър, което е най-целебно, обърни внимание, мнозина се опитват да изкарват. Но по целебност маслото им се различава, защото помислите на производителите са различни.