Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Не е трябвало да го прави! — възкликна Линк и удари с юмрук по масата. — Лесно са могли да я убият.
— Да, Линк. — Джени сложи нежно ръката си върху неговата. — Дойде доброволно при нас и пожела да иде там и да обучава деца. Помъчихме се да я убедим, че е в състояние да свърши много неща тук, за да подпомогне каузата ни, без да се излага на опасност. Тя обаче бе непреклонна. Жертвата й е неоценима — продължи Джени. — Преди скандала семейството й пътуваше по целия свят. Уважаваха ги, често гостуваха на кралски особи и на държавни величия.
— Предполагам, че е получила добро образование — мрачно отбеляза Линк.
— Възпитаничка е на Сорбоната.
Един мускул на бузата му потрепна.
— Преди няколко години се говореше, че между нея и някакъв млад мъж от английското кралско семейство се е зародила нежна връзка. — Кейдж разклати чашата с кафето. — Но когато й намекнах, тя отвърна, че това са злонамерени клюки. Брътвежи на лекомислени хора.
— Вчера, когато слезе от самолета, никак не изглеждаше лекомислена — заяви Джени. — Но явно хората погрешно я възприемат. Смятам, че тъкмо това се опита да промени. Тръгна за Монтенегро, решена да докаже на хората, че притежава повече положителни качества, отколкото подозират.
— Все още не проумявам — намръщено изрече Линк.
— Кое, Линк?
— Защо една красива, очарователна, интелигентна млада жена като Кери ще се откаже от всичко, с което разполага, и ще стане монахиня? Просто е прекалено патетично, за да е истинско. Уличили са баща й в тъмни сделки. Разразил се е скандал. Но… Какво има?
— Монахиня ли каза?
Десета глава
Двамата възкликнаха озадачено в един глас.
— Откъде го измисли? — Кейдж първи се отърси от учудването си.
— Не е ли монахиня? — дрезгаво попита Линк.
— Не. — Джени поклати объркано глава.
— А някога възнамерявала ли е да се посвети на църквата?
— Доколкото знам, не.
Линк рязко скочи и събори стола си. Шокирани от странното му предположение, семейство Хендрин седяха безмълвни и го наблюдаваха. Той изхвърча от кухнята и се втурна нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж. Ако вратата на гостната не бе от солидно дърво, сигурно щеше да се срине. Чуха я как се удари в стената.
Линк влетя вътре. Леглото бе оправено. Стаята беше празна. Тънките пердета на отворения прозорец, който гледаше към вътрешния двор с басейна, се развяваха от лекия южен ветрец. Линк се завъртя и бързо се върна в кухнята. Забрави за любезните обноски.
— Не ми казахте, че е излязла!
Джени го гледаше стреснато и опипваше копчето на широката си блуза. Кейдж безгрижно си пиеше кафето.
— Ти не попита — отвърна жената.
— Къде е тя?
— Отиде да поязди — отговори с равен глас Кейдж. — Стана рано, дори преди Джени.
Линк потискаше избухливия си ирландски нрав с удивителен самоконтрол. Издаваха го единствено потрепващите мускули на челюстта. Държеше ръце до тялото си и непрекъснато свиваше пръсти в юмруци и ги отпускаше.
— Пихме заедно кафе, а после ме помоли да й дам някой от конете да се поразходи. Помогнах й да го оседлае, а след това тръгна натам. — Кейдж посочи към безкрайния хоризонт.
Линк проследи жеста му. През прозореца на кухнята се откриваше гледка към необятната прерия.
— Преди колко време излезе?
— Трябва да има час, час и половина. — Кейдж тайно се забавляваше на разгорещеността му.
— Може ли да взема пикапа?
Линк бе забелязал камионетката в гаража предишната нощ. За разлика от другите коли на Кейдж, които бяха излъскани до блясък, тази носеше белезите на всеки изминат километър.
— Разбира се. — Кейдж се изправи, бръкна в джоба на стегнатите си джинси, извади ключовете, и му ги подхвърли.
— Благодаря.
Линк се обърна рязко и се измъкна през задната врата. Крачеше гневно като човек, решил незабавно да си отмъсти по най-жесток начин.
Джени стана и се приближи до прозореца. Видя как Линк затръшна вратата на колата и с мъка запали двигателя. Завъртя волана и потегли, като вдигна облак прах.
— Кейдж, не биваше да му даваш ключовете. Страшно е разярен.
— Нищо чудно, ако Кери го е подвела, че е монахиня. Не го обвинявам.
— Но…
— Джени — подхвана с утешителен глас той, застана зад нея и я прегърна. Сложи ръце под натежалите й гърди. — Не си ли спомняш как една нощ преследвах автобуса, в който беше ти?
— Нима мога да забравя такова нещо? Бях притеснена както никога в живота си.