Денят не си личи по заранта

Бедрото на Мод замира в напрегнато очакване, а Томас наново се разсмива:

— Компромис ли? Но това, което вие ми предлагате като компромис, е за мене истинска капитулация. Съгласете се, мистър Каре, че човек капитулира само когато няма друг изход. А аз разполагам с предостатъчно канали, за да пласирам стоката си.

— Да, но вероятно разполагате и с премного стока. Защо е нужно да седи и да ръждясва.

— Не бойте се, не ръждясва. Достатъчно добре е смазана, за да ръждясва.

— Обаче остарява.

— Не кисне толкова, че да остарява.

Над масата надвисва неприятното мълчание, предхождащо разрива. Мод настойчиво ме подбутва, ала аз съм загубил всяка чувствителност.

— Съжалявам, че не успяхме да се споразумеем — произнасям най-сетне. — Да се надяваме, че в бъдеще, при друг случай…

— Нали ви казах: не разчитайте твърде на друг случай — промърморва американецът. — Оръжието, за разлика от стъкларията, не се предлага всеки час и на всеки ъгъл.

Той примигва с досада, сетне вдига чашата. Следвам примера му, все тъй безчувствен към сигналите на Мод. Може би е време да бия отбой, помислям, ала точно в тоя миг виждам, че Томас посяга към неразпечатаната бутилка, понеже другата е вече празна. Не, рано е да бия отбой. Щом ни предстои още цяла бутилка, няма смисъл да бързам.

— Вижте, мистър Каре — произнася американецът, след като с обигран жест откъсва капачката. — Понеже се касае наистина за първа сделка и понеже не е никак сигурно, че ще има втора, бих желал да ви доставя известно удоволствие. Само че трябва да ме разберете: аз не съм шеф на фирмата и правата ми се простират в определени рамки. Така че не искайте от мене невъзможното.

Той щедро си налива чашата до половина, като този път не забравя да сипе два пръста скоч и на Сандра. Сетне хлъзга бутилката към мене. Поемам я, но преди да си сервирам, подхвърлям:

— За да не искам невъзможното, би трябвало да знам какви са възможностите ви.

— Мога да ви увелича отстъпката с пет процента, и то при втория вариант.

— А как стои въпросът с първия?

— Трийсет на сто максимум, както вече ви казах. При такъв вариант никога не съм правил подобно намаление. Можете да ми вярвате.

Отчаяна или примирена, Мод е престанала да ми изпраща сигнали.

— Добре — казвам, — тогава позволете ми да помисля ден или два.

— Защо не. Ако става дума за ден или два…

— Не се касае за туй, дали ще сключим сделката, а за това — кой вариант да избера.

— Да, да, помислете — кима Томас. — Колкото до сделката, не се съмнявам, че ще я сключите. Такива изгодни условия никой не е в състояние да ви предложи.

Наливам си малко скоч и след като се убеждавам, че новата порция не се различава по вкус от предишната, запитвам нехайно:

— Казахте, че сте ограничен в известни рамки… Тава не означава ли, че някой друг може да се намеси в отношенията ни?

— Няма такава опасност — поклаща глава американецът. — Освен ако вие не я предизвикате.