Денят не си личи по заранта
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #8
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Денят не си личи по заранта». Краткое содержание книги:
— Отлично място за среща — изревавам одобрително в ухото на Мод, додето се промъкваме край пистата. — С мегафони ли ще разговаряме?
— Пестете си гласните регистри — отговаря по същия начин дамата. — Тепърва ще имате нужда от тях.
Стигаме до някакъв тъмен ъгъл на заведението. Мод ме повежда по тясна и стръмна стълбичка, виеща се като тирбушон нейде към потона. Възлизам пипнешком, като от време на време по погрешка улавям задните части на дамата си, което принуждава жената да възклицава:
— Но какво правите, Албер? Перилата не са на гърба ми.
Най-сетне се добираме до тясната галерия, окръжаваща дансинга, минаваме през тесния проход край пиячите и се натикваме в някаква тясна стаичка с една единствена маса. Една маса и двама клиенти — Томас и Сандра.
Помещението е слабо осветено от лампи с червени абажури, поставени в ъглите, и от проникващите през входа отблясъци на преизподнята. В тая алена здрачевина цигарите на двойката блестят странно като две бледожълти огънчета.
— Драго ми е да ви видя на по-спокойно място — приветствува ни американецът.
Тоя пък: „по-спокойно място“. Всъщност, да — ако прави сравнение с вакханалията на долния етаж. Тук все пак електрическите изригвания не те заслепяват и можеш да разговаряш, без да напрягаш гласните си струни до краен предел. Не че стените не треперят от грохота, но все пак понася се.
— Повикването на прислугата е свързано с известни трудности, тъй че сме се погрижили и за вас — обяснява Томас, когато сядаме. — Наливайте си.
В средата на масата наистина е инсталирана обичайната батарея: бутилки газирана вода, кока-кола, кофичка с лед и две шишета уиски, едното — почти преполовено. Сервирам на Мод кока-кола, а на себе си — три пръста скоч с малко лед и запушвам, колкото да проверя дали и огънчето на моята цигара ще изглежда тъй странно жълто сред червения здрач.
— Може би трябва да се извиня за одевешния инцидент — подхваща отново американецът. — Не виждам как другояче бих могъл да нарека тази вечеря, освен „инцидент“, но ако някой дължи извинения, това съм не аз, а нашият общ приятел.
Той отпива едра глътка скоч. Ако съдя по калибъра на глътката, а също и по преполовената бутилка, изглежда, е почнал да засилва темпото. Обичайна болест за някои шпиони в оставка. След като цял живот си бил принуден да съблюдаваш мярката, идва момент, когато това вече не се налага, моментът на отпускане, при който заговорват изхабените нерви, а известно е какво могат да говорят изхабените нерви.
— Бях казал на Ерлих, че съм готов да ви видя, и бях предложил място и час на срещата — обяснява Томас. — Не съм канил обаче за свидетели нито него, нито приятелката му. Вие — също, надявам се.
— Естествено — кимам.
— Така и предполагах. Ерлих обаче твърди, че е дошъл по ваше желание и че изобщо вие сте настоявали връзката между вас и мене да се извършва чрез него. Наистина ли се нуждаете от посредник?
— Посредникът дойде по необходимост — отвръщам. — Най-добрите сделки, както знаете, се вършат на четири очи.
— Драго ми е да чуя, че сме на едно мнение по въпроса — промърморва одобрително американецът.
Той вдига чашата, пресушава я, налива си отново и пуска в скоча две кубчета лед.
— Не забравяй и мене, Хенри — обажда се глезено Сандра.
— Прощавай, мила.
Американецът сервира на дамата си и отново се обръща към мене:
— Значи, по първия въпрос сме съгласни: Ерлих остава вън от сделката.
— Стига да е възможно — отвръщам, понеже усещам, че Мод под масата ме притиска с изкусителното си пълно бедро. — Аз все пак ще имам нужда от човек за транспорта.
— Това си е ваша работа, мистър Каре. Ако Ерлих ви е необходим за транспорта, използувайте го. Това си е ваша работа.
— В такъв случай всичко е наред — избъбрям, след като отново бивам подканен от бедрото на дамата.
— Сега, вторият въпрос: Трябва да призная, че в началото се отнесох към вашата оферта с известно недоверие. И за да бъда искрен докрай, ще добавя, че то още не ме е напуснало съвсем. Аз, знаете, съм свикнал да боравя с определени числа и с точно упоменаване на артикулите.
— Разбирам ви — кимам, усетил ласката на сластното бедро. — Но вашето недоверие едва ли е било по-силно от моето спрямо хер Ерлих. Не мога да лансирам конкретни предложения, преди да съм се уверил, че имам работа със сериозни партньори. Доколкото си спомням, ние дори говорехме с вашия познат за стъклария.