Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
— Domine Jesus Christel — викна нападнатият и спря устрема му, вдигайки шпага пред гърдите си, облещил очи от ужас.
— Rex Gloriael — отвърна нападателят му.
Това не беше тренировка. Яростта на плешивия растеше с всяка минута, докато кръстосваха здраво шпаги. Ударите им бяха бързи и силни. Чат, чат, чат. Всеки сблъсък звънтеше като фрагмент от гневна, смъртоносна музика.
— Марио Форцета — прошепна ми отново жената с шпагата, сочейки младежа, който сега отстъпваше, за да си поеме дъх е чирак на един художник от Ферара. Искаше да измами господаря ми в една сделка. Дуелът е до първа капка кръв, като в Испания.
— Като в Испания ли?
— Който рани пръв противника си, печели.
Борбата се ожесточи. Един, два, три, четири нови удара отекнаха в двора като оръдейни изстрели. Искрите, прехвърчащи от сблъсъка, стигаха до галериите.
— Не младостта ще ви спаси живота — извика плешивият, — а моето благоволение!
— Вървете по дяволите, Хакаранда!
Гордостта на този Форцета не трая дълго. Три силни удара сразиха бързо съпротивата му, принуждавайки го да падне на колене и да опре ръце о земята. Съперникът му се усмихна победоносно, а в двора екнаха овации. Противникът на господаря на този дом бе изгубил дуела. Оставаше само да изпълнят ритуала: и така, с точността на хирург, победителят раздра въздуха с шпага и докосна с върха й бузата на младежа, от която мигом потече струя яркочервена кръв.
Първа капка кръв.
— Виждате ли? — изръмжа той доволен. — Господ ви наказа за измамите. Никога повече не дръзвайте да ме подмамвате с фалшиви старинни предмети. Никога.
И тогава, насочвайки се към мястото, където стоях, доволен, че вижда бялата сутана и черната ми качулка сред своите хора, се поклони и каза още нещо, за да го чуят всички:
— Този мошеник си получи заслуженото… — отсъди. — Но смятам, че такъв забележителен мъж като вас още не го е получил, нали, отец Леире?
Стоях занемял. Дяволитият блясък в очите му ме изплаши. Какъв беше този човек, който знаеше името ми? И за каква заслуга говореше?
— Проповедниците са винаги добре дошли в този дом — каза той. — Но наредих да доведат вас, защото искам да изчистим заедно името на един общ приятел.
— Нима имаме такъв? — промълвих.
— Имахме — уточни той. — Или може би не сте един от онези, които смятат, че в смъртта на нашия брат Алесандро Тривулцио има нещо странно?
Победителят, за когото скоро разбрах, че се казва Оливерио Хакаранда, напусна сцената на дуела, приближи се до мен и ме потупа леко по рамото в знак на приятелство. После изчезна във вътрешността на палата. Придружителката ми ме помоли да го изчакаме. И тогава станах свидетел как малката армия слуги на Хакаранда влиза в действие: за по-малко от десет минути тя разглоби подиума, върху който се бе разиграл дуелът, и отведе ранения Форцета със завързани ръце някъде в дълбините на палата. Когато той мина покрай мен, успях да видя, че нещастникът е почти дете. Момък с кръгло лице и изумрудени очи, които за миг се впиха в моите, молейки за помощ.
— Испанците са хора на честта — заговори ми любезно жената, която бе разпуснала русата си коса и бе свалила колана с шпагата. — Оливерио е от Валенсия, като папата. И освен това е любимият му снабдител.
— Снабдител ли?
— Той е антиквар, отче. Едно ново, много доходно занятие, което спасява съкровищата на нашите предци, погребани под земята. Не можете да си представите какво открива човек в Рим само като копне земята на седемте хълма!
— А вие, девойко, коя сте?
— Дъщеря му. Мария Хакаранда, на вашите услуги.
— А защо баща ви искаше да видя как се дуелира с този Форцета? Какво общо има това с паметта на отец Тривулцио?
— Скоро ще ви обясни — отвърна тя. — Бедата е в търговията с древни книги. Не знам дали ви е известно, че по тези места се разпространяват екземпляри, по-ценни от златото, и не липсват дребни мошеници като Форцета, които търгуват с тях, или още по-лошо, мъчат се да представят нови книги за древни и искат за тях невероятни суми.
— И наистина ли смятате, че тази тема е от моята компетенция?
— Ще стане — обеща тя тайнствено.
28.
Господарят наистина се върна скоро на двора. Слугите му вече бяха успели да заличат почти всички следи от дуела и домът постепенно възвърна небрежно уютния си вид.
Бащата на Мария не можеше да скрие задоволството си. Беше се измил и парфюмирал и се върна, загърнат в нова вълнена тога, стигаща до земята. Поздрави любезно дъщеря си и тутакси ме покани в своето ателие. Искаше да говори с мен насаме.