Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
Това, което не знаех тогава, е, че идеята за светлината като носител на нашите разговори с Господ е стигнала до Европа тъкмо благодарение на Магдалина.“
— И това ще ви разкажа:
„След смъртта на Исус на Голгота Мария Магдалина, Йосиф Ариматейски, Йоан — любимият ученик, и малцина верни последователи на Месията бягат в Александрия, за да се спасят от жестокото преследване. Някои от тях остават в Египет и създават първите и най-мъдри християнски общности, за които сме чували, но Магдалина, пазителката на големите тайни на своя любим, не се чувствала в безопасност в земя, намираща се толкова близо до Йерусалим. Затова се укрила във Франция, до чиито брегове стигнала, търсейки по-сигурно убежище.“
— И какви са тези тайни?
Въпросът на младата графиня извади Луини от вглъбението му.
— Големи тайни, Елена. Толкова големи, че оттогава само малцина избрани смъртни имат достъп до тях.
Момичето отвори широко очи.
— Да не са тайните, които Исус й разкрива, когато възкръсва от мъртвите?
Луини кимна.
— Да. Но на мен все още не са ми разкрити. След това маестрото подхвана отново разказа си.
„Мария Магдалина, наричана още Мария от Витания, слиза на брега в малко селце в Южна Франция, което оттогава ще носи името Сент Мари дьо ла Мер26, защото с нея пристигат и други Марии. Там тя разнася благата вест за Исус и посвещава своите сподвижници в «тайната на светлината», която бива възприета от еретици като катарите и албигойците и която ще се превърне в покровителка на Франция — Мадоната на Светлината.
Но времето на мирните разкрития скоро свършва. Църквата разбира, че тези идеи са заплаха за хегемонията на Рим, и решава да сложи край на разпространяването им. Това е разбираемо: кой папа ще допусне съществуването на християнски общности, които нямат нужда от законна курия, за да общуват с Бога? Нима Божият представител на земята може да стои по-ниско или дори наравно с Магдалина? А последователите й? Не е ли идолопоклонство да се боготвори нещо като светлината? И тогава църквата анатемосва, обругава и покрива с позор тази жена, която е обичала Исус и е познавала като никой смъртен човешката му природа.“
— Нека ви обясня и още нещо, скъпа Елена:
„Един ден в началото на 1479 година, когато Флоренция още се съвземаше от ужасното посегателство върху живота на достопочтения Лоренцо де Медичи27, маестро Леонардо прие в своята bottega странен гост. В ателието ни дойде мъж около петдесетте, облян от светлината на високото утринно слънце. Имаше къдрава руса коса и беше горд с приликата си с херувимите, които тогава още неумело скицирахме в платната си. Този непознат мъж се държеше любезно и беше облечен в черно. Дойде без предупреждение и се заразхожда из владенията на маестрото, сякаш беше у дома си. Позволи си дори да прегледа една след друга картините, върху които работехме. Моята, съвсем случайно, беше портрет на Магдалина с алабастров съд в ръцете, което, изглежда, се понрави на госта:
— Виждам, че синьор Леонардо ви учи добре — похвали ме той. — Вашата скица е многообещаваща… Продължавайте така.
Почувствах се поласкан.
— Разбира се — рече след това, — сигурно знаете значението на съда, който държи вашата Магдалина?
Поклатих отрицателно глава.
— Казано е в глава четиринайсета от Евангелието на свети Марка, малкия. Тази жена помазва Исус, като счупва съдчето с благовонно миро над главата му, както една жрица би сторила с истински цар… Един смъртен цар, от плът и кръв.
В този момент дойде маестрото. За всеобща изненада той не само не се ядоса, виждайки натрапника в своята bottega, но дори лицето му светна. Двамата се сляха в прегръдка, целунаха се по страните и започнаха да говорят още там за божественото и човешкото. И тогава чух за пръв път нещо, което никога не бях предполагал за истинската Мария Магдалина:
— Работите вървят добре, скъпи Леонардо — рече доволно херувимът. — Макар след смъртта на Козимо Старши да имам чувството, че усилията ни могат всеки момент да идат на вятъра. Република Флоренция, сигурен съм в това, много скоро ще се изправи пред ужасни изпитания.
Маестрото хвана нежните ръце на госта и ги стисна в своите, големи като на ковач.
— Да идат на вятъра ли казваш? — от силния му глас всичко се разтресе. — Но твоята Академия е храм на знанието, солиден като самите египетски пирамиди! Или не е вярно, че за няколко години се превърна в любимо място за младежите, които искат да знаят повече за великите ни предци? Ти преведе успешно творби на Плотин, Дионисий, Прокъл и дори на Триславния Хермес и разтълкува на латински тайните на древните фараони. Нима всички тези познания могат да отидат на вятъра? Ти си най-забележителният мислител на Флоренция, стари приятелю!
26
Светите Марии от морето. — Б.пр.
27
Луини има предвид известния «заговор на фамилия Паци» за убийството на Лоренцо Великолепни в катедралата на Флоренция. Лоренцо успява да се спаси, но не и брат му Джулиано, на когото са нанесени двайсет и седем удара с кама. Последвалите репресии са едни от най-страшните през XV век. — Б.р.