Морт

— Ти не знаеш много за монархията, нали — отбеляза Кели.

— Хм. Не?

— Тя иска да каже, че е по-добре да си мъртва кралица в собствения си дворец, отколкото жив простосмъртен някъде другаде — каза Катуел, който беше забил копието до стрелата в стената и се опитваше да се прицели по него. — Както и да е, няма да стане. Куполът не е центриран върху двореца, а върху нея.

— Върху кого? — попита Кели. Гласът й би могъл да държи мляко цял месец студено.

— Върху Нейно Височество — автоматично каза Катуел, примижал по дължината на копието.

— Не го забравяй.

— Аз няма да го забравя, но не е в това работата — отвърна магьосникът. Той измъкна стрелата от мазилката и изпробва острието с пръст.

— Но ако останеш тук, ще умреш! — каза Морт.

— Тогава ще трябва да покажа на Диска как умира една кралица — рече Кели, с изражение толкова гордо, колкото беше възможно в розовата й плетена пижама.

Морт седна на крайчеца на леглото, хванал главата си в ръце.

— Знам как може да умре една кралица — промърмори той. — Умира точно като всички останали хора. А някои от нас биха предпочели да не го видят.

— Извинете, просто искам да погледна този арбалет — приказливо рече Катуел и се пресегна през тях. — Не ми обръщайте внимание.

— Ще ида гордо да срещна съдбата си — каза Кели, но в гласа й проблесна съвсем лека неувереност.

— Не, няма да го направиш. Искам да кажа, знам за какво говоря. Повярвай ми. В това няма нищо гордо. Просто умираш.

— Да, но въпросът е как го правиш. Аз ще умра величаво, като Кралица Езериел.

Морт сбърчи чело. За него историята беше затворена книга.

— Коя е тя?

— Живяла е в Клач, имала е много любовници и е седяла върху змия — каза Катуел, който навиваше арбалета.

— Тя е искала да го направи. Нейната любов е била отхвърлена!

— Единственото, което си спомням, е, че се е къпела в магарешко мляко. Смешна работа е това историята — умозрително рече Катуел. — Ставаш кралица, властваш трийсет години, създаваш закони, обявяваш войни на хората, а накрая единственото нещо, с което те запомнят, е, че си миришела на кисело мляко и че си била ухапана по…

— Тя е моя далечна роднина — сряза го Кели. — Няма да слушам такива неща.

— Вие двамата ще млъкнете ли и ще ме чуете ли! — извика Морт.

Тишината се спусна като покров.

После Катуел се прицели внимателно и застреля Морт в гърба.