Морт

Морт може да върви разсеяно през стени и да пие чиста проба средство за овдовяване, ако беше женен, абсолютно спокойно, не защото се превръща в призрак, а защото става опасно истински.

Всъщност, докато момчето се препъва, докато вървят по тихите коридори и минава през една мраморна колона, без да забележи, става ясно, че от негова гледна точка светът се превръща в адски несъществено място.

— Току-що мина през една мраморна колона — забеляза Катуел. — Как го направи?

— Така ли? — Морт се огледа. Колоната изглеждаше доста здрава. Той я бутна с ръка и леко си ожули лакътя.

— Мога да се закълна, че го направи — каза Катуел. — Магьосниците ги забелязват тези неща, да знаеш. — Той бръкна в джоба на робата си.

— Тогава забелязал ли си купола от мъгла около страната? — попита Морт.

Катуел изписка. Бурканът в ръката му падна и се разби в плочите; разнесе се миризма на леко гранясали подправки за салата.

— Вече?

— За вече не знам — отвърна Морт, — но тази пращяща стена съществува и се плъзга над земята, а никой друг явно не се притеснява от това и…

— Колко бързо се движеше?

— … тя променя нещата!

— Ти си я видял? Колко е далече? Колко бързо се движи?

— Разбира се, че я видях. Минах два пъти през нея. Беше като…

— Но ти не си магьосник, тогава защо…

— Ти какво правиш тук, обаче…

Катуел си пое дълбоко дъх.

— Всички да млъкнат! — изпищя той.

Настъпи тишина. После магьосникът сграбчи Морт за ръката.

— Хайде! — каза той и го задърпа назад по коридора. — Не знам кой си точно и се надявам един ден да имам време да го разбера, но скоро ще се случи нещо наистина ужасно и си мисля, че ти по някакъв начин си замесен в него.

— Нещо ужасно? Кога?

— Това зависи на какво разстояние оттук е преградата и колко бързо се движи — каза Катуел, докато влачеше Морт по един страничен коридор. Когато излязоха през една малка дъбова врата, той пусна ръката му и отново затършува из джоба си, като първо извади от него малка твърда бучка сирене и неприятно смачкан домат.

— Би ли ги подържал? Благодаря ти. — Той продължи да рови, измъкна един ключ и отключи вратата.

— Ще убие принцесата, нали? — попита Морт.

— Да — каза Катуел — но и не. — Той спря с ръка на ръчката на вратата. — Много прозорливо от твоя страна. Откъде разбра?

— Аз… — поколеба се Морт.

— Тя ми разказа много странна история — каза Катуел.

— Предполагам — отвърна Морт. — Ако е била невероятна, значи е истина.

— Значи ти си това? Помощникът на Смърт?

— Да. Макар че сега не съм на работа.

— Радвам се да го чуя.

Катуел затвори вратата след тях и затършува за свещ. Чу се пукване, проблесна синя светлина и хленчене.

— Съжалявам — рече той и си засмука пръстите. — Магия за огън. Така и не можах да й хвана чалъма.

— Ти очакваше този купол, нали? — настойчиво попита Морт. — Какао ще се случи, когато той се спусне?

Магьосникът се отпусна тежко върху остатъците от някакъв сандвич с бекон.