Мълчанието на агнетата

— Ако ни помогнете да открием Бъфало Бил навреме, за да спасим Катрин Мартин, без да и бъде сторено нещо, получавате следното: прехвърляне в болницата на ветераните в Онида Парк, щата Ню Йорк, в килия с изглед към гората. Максималните охранителни мерки ще останат в сила. Към вас ще се обръщат за мнение по писмени психо-тестове на някои от федералните затворници, макар и не непременно от същата болница. Преценките си ще давате на сляпо, без имена. Ще имате разширен достъп до книги. — Тя вдигна очи. Мълчанието понякога е равносилно на подигравка. — Най-доброто обаче, най-забележителното е следното: веднъж годишно ще можете да напускате болницата и да прекарвате една седмица ето тук. — Тя пъхна картата в подноса, но той не я изтегли. — Плъм Айланд — продължи Кларис. — Всеки следобед през тази седмица ще можете да се разхождате по плажа и да плувате в океана, като охраната няма да е по-близо от седемдесет метра, но пък от друга страна, ще е съставена от командоси. Това е всичко.

— А ако откажа?

— Ами може да ви разрешат да си залепите тук тапет с красив пейзаж. Ще освежи обстановката. Ние не разполагаме с нищо, с което да ви заплашим, доктор Лектър. Това, което мога да ви предложа, е начин да видите дневна светлина.

Тя не вдигна очи. Не и се искаше да изпробват силата на погледите си. В края на краищата това не бе конфронтация.

— Ще се съгласи ли Катрин Мартин да дойде при мен и да разговаряме за нейния похитител, ако реша да публикувам нещо? Да разговаря тъкмо с мен?

— Да. Струва ми се, че мога да поема обещание от нейно име.

— Защо си толкова сигурна?

— Аз лично ще я доведа.

— Ако тя се съгласи.

— Но преди това ще трябва да я попитаме, нали? Той издърпа подноса.

— Плъм Айланд. „Център за животински болести в Плъм Айланд“. Федерален изследователски център по шап. Така пише тук. Звучи прелестно.

— Това е само част от острова. Там има освен това хубави плажове и жилища. През пролетта речните птици вият там гнезда.

— Речните птици, казваш — въздъхна доктор Лектър, наклони едва-едва глава и докосна с червен език средата на червената си устна. — Ако ще преговаряме, Кларис, искам пак да направим размяна. Аз ще ти кажа нещо, ти ще ми кажеш нещо.

— Добре. Хайде.

Наложи се да чака цяла минута, преди той да продължи:

— Гъсеницата се превръща в какавида. След това излиза от своята тайна съблекалня като красив имаго. Знаеш ли какво е имаго, Кларис?

— Зряло крилато насекомо.

— И какво още?

Тя сви рамене.

— Това е термин от психоанализата. Имагото е образът на родителя, погребан в подсъзнанието още от нулева възраст и обвързан с обичта на детето. Думата произлиза от восъчните бюстове на предците, които древните римляни са носели по време на погребалните шествия… Дори флегматичният Крофорд трябва да открие смисъл в какавидата на насекомото.