Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Той ли прекрати разговора?
— Да.
— Кога според теб ще проговори отново?
— През следващите няколко дни, но предпочитам да кова желязото, докато е горещо, ако сенатор Мартин е готова незабавно да направи предложение.
— Незабавно е най-точната дума. Установихме самоличността на момичето от Западна Вирджиния, Старлинг. Преди половин час отделът за „изчезнали“ в Детройт разпозна отпечатъците от пръстите. Името и е Кимбърли Джейн Ембърг, двайсет и две годишна, изчезнала от Детройт на седми февруари. Обикаляме квартала в момента и търсим очевидци. Съдебният лекар в Шарлотсвил твърди, че е умряла не по-късно от единайсети февруари, още по-вероятно предишния ден — на десети.
— Значи само три дни я е държал жива.
— Интервалите му непрестанно се скъсяват. Едва ли някой е изненадан от това. — Гласът на Крофорд беше равен, — Катрин Мартин е в ръцете му вече двайсет и шест часа. Така че, ако Лектър ще казва нещо, най-добре да го стори още при следващия разговор. Аз се установих в балтиморския ни офис, а за теб съм запазил стая в хотел на две преки от психиатричната болница, ако решиш по-късно да подвиеш крак.
— Той е доста скептичен, господин Крофорд. Никак не е убеден, че ще му предложите нещо свястно. Размени казаното срещу сведения за личния ми живот. Според мен няма взаимовръзка между въпросите му и нашето разследване… Искате ли да чуете въпросите?
— Не.
— Затова ли не ме накарахте да нося подслушвателно устройство? За да се чувствувам по-освободена, по-склонна да му разказвам за себе си и да му играя по свирката.
— А защо не предположиш, че съм ти имал пълно доверие? Защо не допуснеш, че си най-добрата ми възможност и съм искал да те отърва от всякакви досадници, които ще се натискат да слушат записа? Бих ли те карал да носиш устройството тогава?
— Не, сър. Много ви бива да се оправяте с федералните агенти, господин Крофорд. Какво можем да предложим на Лектър?
— Имам едно-две неща. След пет минути съм при теб, освен ако не искаш първо да си починеш.
— Предпочитам да действуваме веднага. Кажете им да извикат Алонсо. А на Алонсо кажете, че ще го чакам в коридора пред осми сектор.
— След пет минути — повтори Крофорд. Старлинг започна да се разхожда напред-назад по опърпания линолеум на неугледното помещение, разположено дълбоко под земята. Тя бе единственото светло нещо вътре.
Рядко ни се предоставя възможност да се готвим за предстоящо тежко изпитание насред ливади или покрити с чакъл пътеки. Най-често трябва да го вършим в стаи без прозорци, болнични коридори, помещения като това — с канапе от напукана изкуствена кожа, пепелници с надпис „Чинцано“ и стени от гол бетон. В стаи като тази, с малко време на разположение, ние репетираме нашите жестове, учим думите си наизуст, за да не сбъркаме, когато сме уплашени пред лицето на Съдбата. Старлинг бе достатъчно зряла, за да знае това. Тя не позволи на помещението да и въздейства.
Разхождаше се напред-назад. Ръкомахаше във въздуха.
— Дръж се, момиче — произнесе на глас. Обръщаше се към Катрин Мартин и себе си. — Ще се преборим с тази стая. Ще се справим с всяко шибано място. Ще се преборим и с този, който те държи. Само ми помогни. Помогни ми.
Припомни си за миг покойните си родители. Запита се дали биха се срамували от нея сега — просто си зададе този въпрос, без да бъде належащ, без да влага в него нещо конкретно, както често си го задаваме. Отговорът беше — не, нямаше да се срамуват. Изми си лицето и излезе в коридора.
Там беше санитарят Алонсо и държеше запечатан плик от Крофорд. В него имаше карта и указания. Тя ги изчете бързо на светлината в коридора и натисна копчето, за да я пусне Барни да влезе.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Доктор Лектър седеше до масата си и прелистваше пощата. Когато не гледаше в нея, на Старлинг и беше по-лесно да доближи до клетката му.
— Докторе.
Той вдигна пръст — да изчака. Когато изчете писмото, постоя замислен, опрял палеца на шестпръстата си ръка на брадичката, а показалеца — на сгъвката на носа си.
— Как разбираш това? — попита и пъхна писмото в подноса.
Беше от Патентното бюро на САЩ.
— Отнася се за моя часовник-разпятие — поясни доктор Лектър. — Не ми дават патент, но ме съветват да извадя авторски права върху циферблата. Ето, виж. — Постави в подноса рисунка колкото книжна салфетка и Старлинг я издърпа. — Сигурно си забелязала, че при повечето разпятия ръцете сочат три без четвърт или най-много два без десет, докато краката са на шест часа. На този часовник обаче ръцете на Исус се въртят, както е на кръста, и показват времето също като на часовниците с образа на Мики Маус. Краката са на шест, а горе в ореола се върти секундната стрелка. Как ти се струва?