Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Тя се отдръпна, когато тоалетната кофа помръдна, повдигна се, залюля се нагоре на слабата връвчица, завъртя се бавно, докато се издигаше към светлината. Катрин се опита да преглътне страха, но вкара прекалено много въздух в дробовете си. Въпреки това успя да проговори:
— Моето семейство ще ви плати. В брой. Майка ми ще ви плати и дума няма да пророни. Ето нейния… Ох! — Над главата и изплющя тъмна сянка, но се оказа само една хавлиена кърпа. — Ето нейния личен телефонен номер. Двеста и две…
— Измий се.
Беше същият нереален глас, който бе чула да говори на кучето. Втора кофа се спусна в ямата, завързана на връвчица. Лъхна я на топла сапунена вода.
— Съблечи се и се измий навсякъде, иначе ще те мия с маркуча. — И по-глухо, встрани, на кучето: — Нали, Съкровище, ще получи маркуча, и още как!
Катрин Мартин отново чу стъпки и потропване на кучешки лапи на горния етаж. Двойните образи, които виждаше при първоначалното запалване на светлините, изчезнаха. Колко ли е високо капакът? Фенерът на здрава връв ли е окачен? Ще успее ли да го достигне с анцуга, или може би да опита с пешкира? По дяволите, трябваше да стори нещо. Стените бяха прекалено равни — гладка тръба, водеща нагоре.
Единственото нарушение в тази безупречно гладка повърхност бе някаква пукнатина в цимента, на трийсетина сантиметра над мястото, което тя достигаше с ръка. Нави рогозката колкото можа по-стегнато и я овърза с пешкира. Олюлявайки се несигурно, стъпи отгоре и, посегна към цепнатината, успя да впие нокти в нея, за да запази равновесие, и присви очи нагоре, към светлината. Беше не фенер, а малък прожектор, провесен на двайсетина сантиметра надолу в ямата, почти три метра над протегнатата и ръка. Със същия успех можеше да е луната. Рогозката се огъна под краката и — за да запази равновесие, тя впи още по-здраво нокти в пукнатината. Докато скачаше долу, нещо като люспа прелетя покрай лицето и.
Покрай прожектора се спусна маркуч. Изплющя струя ледена вода — предупреждение.
— Измий се. От горе до долу.
В кофата плуваше гъба и найлоново шише със скъп вносен омекотител за кожата. Тя изпълни нареждането, с настръхнали ръце и бедра, с набръчкани от хладния въздух зърна на гърдите. Клекна до кофата с топла вода досами стената и започна да се мие.
— Сега се избърши и втрий крема в кожата си. Навсякъде! Добре го втрий!
Кремът беше топъл от водата. От неговата влажност анцугът полепна за кожата и.
— А сега прибери боклука и измий пода.
Тя изпълни и тази заповед, събра пилешките кокали и граховите зърна. Сложи ги в кофата и забърса мазните петна от цимента. Забеляза още нещо до стената — люспата, която падна от пукнатината в стената. Беше човешки нокът, покрит с флуоресцентен лак.
Кофата заложна да се издига нагоре.
— Майка ми ще ви плати — повтори Катрин. — Без да поставя условия. Ще ви плати достатъчно, за да бъдете богат. Ако е някаква кауза, иранска или палестинска, или може би „Черно освобождение“, тя и за нея ще даде пари. Трябва само…
Светлината изгасна. Внезапен и пълен мрак.
Катрин се намръщи и изохка, когато тоалетната кофа тупна до нея. Седна на рогозката, а мислите и запрепускаха из главата. Имаше сигурното усещане, че похитителят и е сам и е бял. Беше се опитала да му внуши, че няма представа колко са на брой, какъв е цветът на кожата му, че спомените от паркинга са били изтрити от ударите по главата. Надяваше се той да повярва, че нищо няма да го заплашва, ако я пусне на свобода. Умът и работеше, работеше, докато накрая проработи прекалено добре: нокътят! Някой е бил тук преди нея. Жена. Къде ли е сега? Какво и е сторил?
Ако не беше шокът и дезориентацията, щеше да се досети много по-рано. Омекотителят за кожата я наведе в правилна посока. Кожа. Тя проумя в чий плен се намира. Прозрението я обля като вряла вода и тя започна да пищи, да пищи под рогозката, върху нея, да дращи с нокти стената, да се опитва да я изкатери, да пищи, докато изкашля нещо топло и солено, захлупи лице с шепи, просна се неподвижна на рогозката, сгърчила тяло, вкопчила ръце в косата си.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Монетата на Кларис звънна в телефонния апарат в неугледното помещение на санитарите. Тя набра номера на микробуса.
— Крофорд на телефона.
— Говоря от автомат в болницата — каза Старлинг. — Доктор Лектър ме попита дали насекомото в Западна Вирджиния не е пеперуда. Не пожела да каже нещо повече. Според него Бъфало Бил е отвлякъл Катрин, цитирам: „за да си направи от нея жилетка с цици“. Иска да размени сведения срещу облаги. Очаква от сенатора „по-интересно предложение“.