Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Действащата ви армия побягна — честно си признал войникът, — защото никой не може да устои пред страховитите оръжия на покорителките.
— Така, така — обадило се Плашилото, след като поразмислило, — не съжалявам за престола, защото царуването над Изумрудения град е скучна работа. А и от тежката корона ме боли глава. Дано покорителките не посегнат на мен само защото аз съм царят.
— Чух ги да казват — боязливо се намесил Тип, — че от външността ви ще си направят изтривалки, а с вътрешността ще натъпчат възглавниците на диваните си.
— Тогава съм в опасност — кимнало негово величество — и трябва да обмислям бягство.
— А къде ще отидеш? — попитал Джак Тиквоглавия.
— Как къде — при моя другар Тенекиения дървар, владетеля на мигащите, който се нарича император. Той ще ми даде убежище.
Тип гледал през прозореца.
— Дворецът е обсаден — съобщил той. — Късно е за бягство. Всеки миг ще те разкъсат на парчета.
Плашилото въздъхнало.
— В случай на опасност най-добре е да спреш и да размислиш — заявило то. — Извинете ме, ще спра да размисля.
— Но нали и ние сме в опасност! — разтревожил се Тиквоглавия. — Ако тия момичета разбират от готварство, краят ми е близък!
— Глупости! — възкликнало Плашилото. — Дори да умеят да готвят, сега не им е до това!
— Стига да ме подържат малко в плен и ще се разваля — възразил Джак.
— О! Значи не те бива за съюзник — отвърнало Плашилото. — Работата била по-сериозна, отколкото предполагах.
— Ти можеш да живееш още дълго — мрачно казал Тиквоглавия. — А моят живот е неизбежно кратък. Искам да се порадвам на броените си дни.
— Чакай, чакай! Не се безпокой — успокоило го Плашилото, — ако помълчиш да размисля, ще измисля как да се измъкнем.
И тъй, другите зачакали мълчаливо, а Плашилото отишло в един ъгъл и останало с лице към стената цели пет минути. Накрая, като се обърнало, изглеждало по-весело.
— Къде е онова Дървено магаре, с което пристигна? — запитало то Тиквоглавия.
— Ами като казах, че е безценно, твоят човек го прибра в съкровищницата — отвърнал Джак.
— Само за това място се сетих, ваше величество — заоправдавал се войникът, уплашен, че е сбъркал.
— Постъпил си, както трябва — заявило Плашилото. — А нахрани ли животното?
— О, да, хвърлих му цяла кофа стърготини.
— Чудесно! — зарадвало се Плашилото. — Бързо ми го доведи.
Войникът изтичал навън и след малко чули тропота на дървените магарешки копита по каменната настилка на двора.
Негово величество огледало вихрогона недоволно.
— Не е кой знае колко напет — отбелязало замислено, — но поне може да препуска, нали?
— О, да, разбира се — отвърнал Тип, вперил възхитен поглед в Дървеното магаре.
— Тогава, като го възседнем, трябва да профучи през строя на бунтовничките и да ни отнесе при другаря ми Тенекиения дървар — заявило Плашилото.
— Няма сили за четирима — възразил Тип.
— Четирима не, но трима ще поеме — казало негово величество. — Царския гарнизон го оставям тук. Откакто позволи да го сразят, вече не му вярвам.
— Той поне може да бяга — засмял се Тип.
— Очаквах този удар — мрачно се обадил войникът, — но храбро ще го понеса. Като си обръсна мустаците, няма да ме познаят. По-безопасно ли е да яздя този огнен, необуздан вихрогон, отколкото да се възправя срещу буйните момичета?
— Може да си прав — кимнало негово величество Плашилото. — Аз, понеже не съм войник, много обичам риска. А сега, момче, възседни го пръв. Намести се близо до шията.
Тип бързо се качил, а войникът и Плашилото вдигнали Тиквоглавия и го настанили зад него. За царя останало толкова малко място, че можел да се катурне при първата крачка на Магарето.
— Донеси въже за простиране — наредил царят на гарнизона — и ни вържи един за друг. Ако падаме, да падаме вкупом.
Докато чакали войника с въжето, негово величество продължило:
— Трябва да внимавам, защото животът ми е в опасност.
— Аз също трябва да се пазя — обадил се Джак.
— Не чак толкова — отвърнало Плашилото. — Ако с мен се случи нещо, това ще ми е краят. А пък стане ли нещо с теб, ще послужиш поне за семе.
Войникът донесъл дълго въже, вързал ги здраво един за друг, а после ги привързал към Магарето. Нямало опасност да паднат.
— Сега вратите — наредило Плашилото. — Отваряй ги и да се втурнем към свободата или към смъртта!
Дворът, в който се намирали, бил по средата на големия дворец, опасвайки го от всички страни. Проход водел към една от външните врати, която била яко залостена по нареждане на владетеля. Негово величество смятало да се измъкнат от там, затова царският гарнизон превел Магарето през прохода и отворил вратата, която зейнала с трясък.