Аз съм номер четири

След вечерята и преди десерта Сара ни моли всички да идем на двора, за да направи няколко снимки. Докато излизаме, Сара ме пита дали нещо не е наред. Казвам й, че се притеснявам за Анри. Тя се опитва да ме успокои и да ми каже, че всичко е наред, но не се получава. Даже ме кара да се чувствам по-зле. Опитвам се да си представя къде е и какво прави, но единствения начин, по който успявам да го видя в съзнанието си, е как той стои срещу могадорианец — ужасѐн и осъзнал, че скоро ще умре.

Докато се събираме за снимките, започвам да се паникьосвам. Как мога да стигна до Атенс? Бих могъл да бягам, но сигурно ще ми е трудно да намеря пътя поради необходимостта да избягвам превозните средства и да стоя настрана от магистралите. Бих могъл да взема автобус, но ще отнеме прекалено много време. Бих могъл да попитам Сара, но това ще изисква много обяснения, наред с факта, че съм извънземно и че според мен Анри е заловен или убит от враждебни извънземни, които са искали да убият мен. Не е най-добрата идея.

Подреждаме се за снимката и аз изпитвам отчаяно желание да си тръгна веднага, но трябва да го направя така, че Сара и семейството й да не ми се разсърдят. Концентрирам се върху фотоапарата, гледам право в него и се опитвам да измисля извинение, което ще породи най-малко въпроси. Съсипан съм от паниката, която бушува у мен с пълна скорост. Ръцете ми се разтреперват. Чувствам ги горещи. Поглеждам ги да видя дали не са засветили. Не са, но когато вдигам поглед обратно, виждам, че фотоапаратът в ръцете на Сара се тресе. Разбирам, че това някак си идва от мене, но нямам представа какво и как да направя, че да го спра. Студена тръпка пробягва нагоре по гърба ми. Дъхът ми секва и в този момент стъклената леща на обектива се пропуква и пръсва. Сара изпищява, хвърля фотоапарата на земята и го гледа в недоумение. Долната й устна увисва и сълзи потичат от очите й.

Майка й и баща й се втурват към нея, за да видят дали е добре. Не съм сигурен какво трябва да направя. Гадно ми е заради фотоапарата й и че тя се разстрои така, но същевременно съм доста развълнуван, защото телекинезата ми очевидно е проработила. Но ще мога ли да я контролирам? Анри ще се побърка от радост, когато научи. Анри. Паниката се завръща. Свивам ръце в юмруци. Трябва да се измъкна оттук. Трябва да го намеря. Ако могадорианците са го хванали — а аз се надявам да не са — ще убия всеки един от тях, докато не си го прибера.

Хрумва ми нещо. Отивам при Сара и я дръпвам настрана от родителите й, които оглеждат фотоапарата, за да разберат какво се е случило.