Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Джош подскочи. Гласовете бяха толкова ясни, че той даже се огледа през рамо.
— Зареждам в компютъра звукови модели, така че мога да използвам в работата си всичко. — Сен Жермен се обърна отново към екрана и пръстите му затанцуваха по клавишите. — Не смяташ ли, че онези фойерверки вчера сутринта издаваха някои страхотни звуци. Пращене. Пукане. Може би е време за нова „Фойерверкова сюита“.
Момчето тръгна из стаята, оглеждайки поставените в рамки златни плочи, плакатите с автографи и обложките от компактдискове.
— Не знаех, че вече има такава — каза то.
— Георг Фридрих Хендел, 1749 година, „Музика за кралските фойерверки“. Каква нощ беше! Каква музика! — Пръстите на графа се плъзнаха по клавишите, изпълвайки стаята с мелодия, която се стори смътно позната на Джош. Може би я беше чувал в някоя телевизионна реклама. — Добрият стар Георг — каза Сен Жермен. — Никога не съм го харесвал.
— А Вещицата от Ендор не харесва теб — каза колебливо момчето. — Защо?
Графът се ухили.
— Вещицата не харесва никого. Особено пък мен, защото станах безсмъртен със собствени сили и за разлика от Никола и Пери, не ми трябваха никакви рецепти от книга.
Джош се намръщи.
— Искаш да кажеш, че има различни видове безсмъртие?
— Много видове и също толкова много са различните видове безсмъртни. Най-опасни са онези, които са станали безсмъртни заради верността си към някой Древен. Ако изпаднат в немилост пред него, дарът им се отнема, разбира се. — Той щракна с пръсти и момчето подскочи. — Резултатът е мигновено състаряване. Страхотен начин да си осигуриш лоялност. — Сен Жермен се обърна към клавиатурата и пръстите му изтръгнаха призрачни звуци от говорителите. Той вдигна очи, когато Джош застана до него пред екрана. — Но истинската причина Вещицата от Ендор да не ме харесва е, че аз — един обикновен смъртен — станах Господар на огъня. — Графът вдигна лявата си ръка и пламъци с различни цветове затанцуваха върху всеки от пръстите му. В таванското студио изведнъж замириса на изгорели листа.
— А защо това ще я дразни? — попита момчето, взирайки се омагьосано в играещите пламъци. Ужасно му се искаше да може да прави нещо такова.
— Може би, защото научих тайната на огъня от нейния брат.
— Музиката се промени, стана груба и дисхармонична. — Е, когато казвам „научих“, всъщност имам предвид „откраднах“.
— Откраднал си тайната на огъня! — възкликна Джош.
Граф Сен Жермен кимна щастливо.
— От Прометей.
— И в някой близък ден чичо ми ще си я поиска обратно. — Гласът на Скатах накара и двамата да подскочат. Никой от тях не я беше чул да влиза в стаята. — Никола е тук — каза тя и им обърна гръб.
Глава 22
Никола Фламел седеше начело на кухненската маса, обгърнал с двете си ръце димящо канче супа. Пред него имаше полупразна бутилка „Перие“, висока чаша и чиния, отрупана с хляб и сирене. Той вдигна очи, кимна и се усмихна, когато Джош и Сен Жермен влязоха в стаята, следвайки Скатах.
Софи седеше от едната страна на масата срещу Жана д’Арк и Джош бързо се мушна на мястото до сестра си, докато графът седна до жена си. Само Скати остана права и се подпря на мивката зад алхимика, взирайки се навън в нощта. Момчето забеляза, че тя още носи кърпата, която бе отрязала от широката тениска на Фламел.
После насочи вниманието си към Никола. Той изглеждаше уморен и стар, а в късо подстриганата му коса като че ли имаше бели нишки, които по-рано липсваха. Кожата му също беше потресаващо бледа, от което тъмните кръгове под очите му и дълбоките бръчки на челото изпъкваха ясно. Дрехите му бяха намачкани и с мокри петънца от дъжд, а на ръкава на якето му, провесено на облегалката на стола, имаше дълга кална ивица. Водни капки блестяха по протритата кожа.
Никой не проговори, преди алхимикът да довърши супата си и да си отчупи хляб и сирене. Той задъвка бавно и методично, после си наля в чашата вода от зелената бутилка и започна да пие на малки глътки. Когато свърши, избърса устните си със салфетка и си позволи една въздишка на задоволство.
— Благодаря. — Той кимна на Жана. — Това беше идеално.
— Имаме цял килер храна, Никола — каза тя, гледайки го загрижено с големите си сиви очи. — Наистина трябва да хапнеш нещо повече от супа, хляб и сирене.
— Това беше достатъчно — отвърна той меко. — В момента се нуждая от почивка и не искам да си пълня стомаха с храна. Ще закусим солидно на сутринта. Даже аз сам ще сготвя.