Магьосникът

Алхимикът кимна в знак на съгласие.

— Ще си почина.

— Очаквахме да се върнеш доста по-рано — каза Скатах. — Вече мислех, че ще се наложи да излизам да те търся.

— Пеперудата ме доведе тук още преди часове — отвърна уморено Никола, с приглушен от изтощение глас. — Щом разбрах къде сте, реших да изчакам падането на нощта, преди да приближа къщата, просто в случай че я наблюдават.

— Макиавели дори не знае, че тази къща съществува — рече уверено Сен Жермен.

— Много отдавна Пернел ме научи на една простичка маскировъчна магия, но тя действа само когато вали — използва водните капчици, за да отразява светлината около този, който я използва — обясни Фламел. — Реших да изчакам нощта, за да увелича шансовете си да остана незабелязан.

— Какво прави цял ден? — попита Софи.

— Обикалях из града, търсех някои от старите си убежища.

— Без съмнение повечето вече ги няма — каза Жана.

— Повечето. Но не всички. — Никола се наведе и вдигна от пода някакъв предмет, увит във вестник. Той издаде тъп звук, когато го постави на масата. — Къщата на улица „Монморанси“ още е там.

— Трябваше да се сетя, че ще посетиш „Монморанси“ — каза Скати с тъжна усмивка. Погледна към близнаците и обясни: — Това е къщата, където Никола и Пернел живяха през XV век. Прекарали сме щастливи времена там.

— Много щастливи — съгласи се Фламел.

— И тя още съществува? — попита изумена Софи.

— Една от най-старите къщи в Париж — каза гордо алхимикът.

— Какво друго прави? — попита Сен Жермен.

Никола сви рамене.

— Посетих музея „Клюни“. Не всеки ден можеш да видиш собствения си надгробен камък. Предполагам, че ми е приятно да разбера, че хората все още ме помнят такъв, какъвто съм бил.

Жана се усмихна.

— Има улица, кръстена на теб, Никола: „Фламел“. А също и една, кръстена на Пернел. Но нещо не ми се вярва, че това е истинската причина да посетиш музея, а? — И добави проницателно: — Никога не си ми правил впечатление на сантиментален човек.

Алхимикът се усмихна.

— Е, не беше единствената причина — призна той. Бръкна в джоба на якето си и извади тънка тръбичка. Всички на масата се приведоха напред. Дори Скати пристъпи, да я погледне. Фламел развинти двата края, а после измъкна отвътре пергаментов свитък и го разви с шумолене. — Преди почти шестстотин години скрих това в надгробния си камък, като не смятах, че някой ден ще ми се наложи да го използвам. — Той разстла дебелия жълт пергамент върху масата. На него с червено мастило, избледняло до ръждив цвят, бе нарисуван овал, ограден от три линии, образуващи груб триъгълник, а в овала — кръг.

Жана се наведе над пергамента.

— Виждала съм нещо подобно и преди. — Тя се намръщи. — Няма ли нещо такова на доларовата банкнота?

— Не гледай на какво прилича — отвърна Никола. — Нарисувано е така, за да се скрие истинското му значение.

— Какво е това? — попита Джош.

— Карта — рече внезапно Софи.