Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Сърцето на Пернел затуптя в гърдите й толкова силно, че тя усети как плътта й вибрира. От тавана с главата надолу висяха дузина създания. Ноктестите им крака — кръстоска между човешки и птичи — се бяха впили дълбоко в мекия камък, а кожестите им прилепови криле бяха увити около подобни на скелети човешки тела. Увисналите надолу глави бяха прекрасни, с лица на млади момичета и момчета, още не навлезли в пубертета.
Ватала.
Пернел произнесе безмълвно думата с устни. Вампири от индийския субконтинент. И за разлика от Скатах, този клан пиеше кръв и ядеше плът. Но какво правеха те на това място и което бе още по-важно, как се бяха озовали тук? Ватала винаги бяха привързани към някоя местност или племе: Пернел никога не беше чувала някой от тях да е напускал дома си.
Вълшебницата се обърна бавно и погледна към останалите отворени врати, редящи се от двете страни на сумрачния коридор. Какво ли друго лежеше скрито в килиите под Алкатраз?
И какво замисляше доктор Джон Дий?
Глава 21
Дрезгавият вик на Софи събуди Джош от дълбокия сън без сънища и го накара да се изтърколи от леглото и да се изправи, олюлявайки се в пълния мрак, докато се мъчеше да се ориентира.
Софи извика пак, дрезгаво и ужасяващо.
Джош се втурна слепешком през спалнята, като си халоса коляното в един стол, преди да открие вратата, видима само поради тънката ивица светлина под нея. Сестра му се намираше в отсрещната стая.
По-рано Сен Жермен ги бе придружил по стълбите до горния етаж на къщата и им беше предложил които стаи си харесат. Софи веднага бе избрала онази с изглед към „Шан-з-Елизе“ — от прозореца на спалнята й над покривите можеше да се види Триумфалната арка, — докато Джош бе взел стаята срещу нея, която гледаше към изсъхналата задна градина. Стаите бяха малки, с ниски тавани и неравни, леко наклонени стени, обаче всяка от тях си имаше собствена баня с тясна душ кабинка със само две настройки за водата — вряла и ледена. Когато Софи бе пуснала водата в своята стая, душът на Джош бе спрял напълно. И макар че той бе обещал на сестра си, че ще иде да поговори с нея, след като се изкъпе и преоблече, вместо това бе седнал накрая на леглото и от изтощение почти мигновено бе потънал в сън.
Софи извика за трети път — треперлив хленч, от който очите му се напълниха със сълзи.
Джош дръпна рязко вратата и се спусна през тесния коридор. Блъсна вратата на стаята на сестра си… и се закова на място.
Жана д’Арк седеше в края на леглото на сестра му и държеше дланта й между своите. В стаята не светеха лампи, но не цареше и пълен мрак. Ръката на Жана сияеше с хладна сребриста светлина и изглеждаше, сякаш тя носи мека сива ръкавица. Пред очите на Джош ръката на сестра му придоби същия вид и цвят. Въздухът миришеше на ванилия и лавандула.
Жана се обърна да погледне към него и той се стресна, като видя, че очите й приличат на блестящи сребърни монети. Направи крачка към леглото, но тя вдигна пръст към устните си и поклати леко глава, предупреждавайки го да не казва нищо. Сиянието в очите й помръкна.
— Сестра ти сънува — каза младата жена, макар че момчето не бе сигурно дали е проговорила на глас, или чува думите й в главата си. — Кошмарът вече отминава. Няма да се върне — добави тя и това прозвуча като обещание.
Някъде зад Джош изскърца дъска и той се обърна, за да види как граф Сен Жермен слиза по тясното стълбище в края на коридора. Когато стигна до долу, графът му махна и макар че устните му не помръднаха, момчето ясно чу гласа му:
— Жена ми ще се погрижи за сестра ти. Хайде, ела.
Джош поклати отрицателно глава.
— Трябва да стоя тук. — Не му се искаше да остави Софи сама със странната жена, но от друга страна, инстинктивно знаеше, че Жана никога не би навредила на сестра му.
— Не можеш да направиш нищо за нея — каза на глас Сен Жермен. — Обличай се и ела на тавана. Кабинетът ми е там. — Той се обърна и изчезна нагоре по стълбите.
Джош хвърли последен поглед към Софи. Тя лежеше кротко, дишането й се бе успокоило и той забеляза, че тъмните кръгове под очите й са изчезнали.
— Върви — каза Жана. — Има някои неща, които трябва да кажа на сестра ти. Лични неща.
— Ама тя спи… — започна момчето.
— Въпреки това ще й ги кажа — прошепна жената. — И тя ще ме чуе.
В стаята си Джош се облече набързо. На един стол до прозореца имаше оставен вързоп дрехи: бельо, джинси, тениски и чорапи. Той предположи, че дрехите са на Сен Жермен: бяха горе-долу по мярка на графа. Джош облече бързо чифт черни маркови джинси и черна копринена тениска, после нахлузи собствените си обувки и хвърли поглед в огледалото. Не можа да сдържи една усмивка — никога не си беше представял, че ще носи такива скъпи дрехи. Отиде в банята, извади една нова четка за зъби от опаковката, изми си зъбите, наплиска лицето си със студена вода и прокара пръсти през дългата си руса коса, отмятайки я над челото. Сложи си часовника и се шашна, като откри, че е малко след полунощ в неделя. Беше проспал целия ден и по-голямата част от нощта.