Магьосникът

Някъде в далечината се строши стъкло и се посипа със звън по пода. Тя чу как сфинксът съска и вие яростно, но този звук също бе твърде далечен. Пернел се усмихна: Де Аяла залисваше сфинкса, а колкото и усърдно да го търсеше създанието, никога нямаше да го намери. Даже толкова могъщо същество като него нямаше власт над един дух или полтъргайст.

Пернел знаеше, че трябва да се качи на по-висок етаж и да излезе на слънце, където аурата й щеше да се презареди по-бързо. След като се озовеше на открито, би могла да използва някоя от дузина известни й дребни магийки и заклинания, които щяха да вгорчат живота на сфинкса. Един скитски магьосник, който твърдеше, че е участвал в строежа на пирамидите за оцелелите от Дану Талис, които се заселили в Египет, я бе научил на една много полезна магия за разтапяне на камък. Пернел не би се поколебала да я използва, за да срути цялата сграда върху главата на сфинкса. Той вероятно щеше да оцелее — сфинксовете бяха практически неубиваеми, — но това със сигурност щеше да го забави.

Тя зърна ръждясало метално стълбище и се втурна към него. Тъкмо щеше да постави крак на първото стъпало, когато забеляза сивата нишка върху метала. Пернел замръзна с вдигнат във въздуха крак… а после бавно и внимателно се отдръпна на. Приклекна и огледа металните стъпала. От този ъгъл можеше да види паяжините, кръстосващи стълбите и виещи се между тях. Всеки, стъпил на металната повърхност, щеше да бъде уловен. Тя отстъпи, взирайки се напрегнато в сумрачните сенки. Нишките бяха твърде дебели, за да са изтъкани от обикновен паяк, и бяха осеяни с миниатюрни капчици течно сребро. Пернел познаваше дузина създания, които биха могли да изплетат тази паяжина, и не искаше да се среща с никое от тях — във всеки случай не тук и сега, когато бе толкова изтощена.

Тя се обърна и се втурна по дълъг коридор, осветен само от две крушки в краищата му. Сега, когато вече знаеше какво да търси, можеше да види сребърните паяжини навсякъде, опънати по тавана, протягащи се по стените, а в ъглите, сред най-тъмните сенки, имаше оплетени големи гнезда. Наличието на паяжините можеше да обясни защо Пернел не беше забелязала в затвора никакви вредители — нито мравки, нито мухи, нито комари, нито плъхове. След като гнездата се излюпеха, сградата щеше да се изпълни с паяци… ако създанията, изплели паяжините, действително бяха такива. През вековете Пернел бе срещала Древни, свързани с паяците, включително Арахна и загадъчната и ужасна Жена-паяк, но доколкото знаеше, никой от тях не бе в съюз с Дий и Тъмните древни.

Тя мина забързано покрай една отворена врата, преградена от съвършена паяжина, когато усети, че я лъхва слаба горчиво-кисела воня. Забави крачка, после спря. Тази миризма бе нова, не беше миризмата на сфинкса. Пернел се обърна отново към вратата и се приближи толкова, колкото й бе възможно, без да докосва паяжината. Надникна вътре. Трябваха й няколко мига, докато очите й се приспособят към мрака, и още няколко, за да осъзнае какво вижда.

Ватала32.