Предани [calibre 1.48.0]

тресавището и си представих, че е пълно с вода, синьозелена, блеснала под слънчевите

лъчи. Сега, когато мога да видя зад границите на града, разбирам, че тя е каквато си я

представих тогава. Езерото в далечината грее окъпано в слънце, сякаш диша чрез

вълните си.

Никой не говори, чува се само ритмичният рев на мотора.

– Господи! – възкликва Юрая.

– Тихо! – смъмря го Кристина.

– Колко голям е Чикаго в сравнение с останалия свят? – пита Питър. Всяка дума

излиза боязливо, сякаш за да не го задави. – Искам да кажа... колко е голям градът в

сравнение с останалата част от Земята? Какъв процент заема?

– Чикаго заема около триста шейсет и пет квадратни километра – казва Зоуи. – Земята

има площ около 500 милиона квадратни километра. Процентът е толкова малък, че няма

смисъл дори да се изчислява.

Съобщава ни фактите толкова спокойно, като че ли не означават нищо за нея. И

вероятно е точно така. Но за мен, за нас... Удрят ме като ритник право в стомаха. Сякаш

нещо вътре в мен ме смазва. Колко много земя. Какво ли има там? Как ли живеят хората

по другите места?

Поглеждам през прозореца и започвам да дишам бавно и дълбоко. Тялото ми е

прекалено сковано, за да има сили да помръдне. И докато гледам през прозореца, си

мисля само едно – това е много сериозно доказателство за онзи Бог, в когото вярваха

родителите ми. Светът е прекалено голям, за да можем да го контролираме. Само се

мислим за значими и силни. Каква заблуда.

Толкова сме малки, че не си заслужава дори да се изчислява.

Колкото и да е странно, тази мисъл ме кара да се почувствам почти... свободна.