Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Благодаря ви, господин Морган. Предлагам ви да се върнете на работа и да се държите така, сякаш не е станало нищо, докато не ви дадем знак от управлението. От името на цялата служба и на негово величество кралят, съм длъжен да ви благодаря най-искрено за проявената бдителност.
Ричард тъкмо понечи да излезе, когато началникът в управлението му рече:
— Ако измамата наистина е толкова голяма, както твърдите, господин Морган, се полага награда от осемстотин лири стерлинги, от които петстотин за вас. След като свидетелствате пред съда, разбира се.
Другият мъж не се сдържа и попита:
— А кой ще получи останалите триста лири?
— Мъжете, които ще задържат виновните, господин Морган.
Така срещата приключи. Ричард се прибра у дома.
— Беше прав, татко — каза той на Дик. — Ако всичко приключи, както се надявам, ще ми броят петстотин лири стерлинги от наградата, общо осемстотин лири.
Дик бе скептично настроен.
— Триста лири стерлинги ми се виждат множко за десетина инспектори, които не са свършили нищо друго, освен да задържат измамниците.
Ричард прихна.
— Какви ги говориш, татко! Бива ли да си толкова лековерен! Мен ако питаш, пак ще е добре, ако инспекторите, извършили ареста, получат и петдесет лири. Другите двеста и петдесет безспорно ще хлътнат в дълбокия джоб на господин Бенджамин Фишър.
В неделя, двайсет и втори юни, десетина инспектори от Акцизното управление се изсипаха пред задния вход в спиртоварната на Кейв, нахълтаха в празното помещение с вдигнати палки и там откриха към четирийсет бъчви с вместимост двеста и двайсет и пет литра, пълни догоре с незаконен ром, който се стичаше в тях от дванайсет двойни казана, необявени пред властите.
Когато в два часа през нощта срещу понеделник господин Томас Кейв дойде с коня си, а господин Уилям Торн и господин Тревилиън Сийли Тревилиън пристигнаха малко след това с каруцата, тримата начаса разбраха от изметнатата зееща врата и от печатите на Акцизното управление, които се мъдреха върху всичко наоколо, какво се е случило.
— Натопили са ни — подхвана господин Торн и оголи зъби.
Кейв потрепери ужасен.
— Какво ще правим, Сийли?
— Тъй като рома го няма, предлагам да се прибираме — отвърна преспокойно Сийли.
— А защо не са останали да ни задържат? — учуди се Кейв.
— Защото не искат да си навличат неприятности, Том. Ромът беше в огромни количества, акцизните са разбрали, че са замесени хора, които не си поплюват, още повече че за това се полага смърт чрез обесване. На инспекторите им плащат жалки грошове, те няма да си рискуват живота за едната гола слава.
— Нашите хора трябваше да ни предупредят!
— Точно така, трябваше, но не са го сторили — съгласи се свъсен Сийли. — Което иде да подскаже, че нареждането е дошло от много високо и че са пратени хора, които не са тукашни.
— Ричард Морган! — изграчи Торн и стовари пестник върху другата си длан. — Ето кой ни е натопил — тоя негодник!
— Ричард Морган ли? — сбърчи чело Тревилиън. — Онзи невероятно красив мъж, дето ви потяга казаните ли?
Торн впи озадачен очи в него, после вдигна фенера и се взря още веднъж изпитателно в лицето му.
— Не ти е чист косъмът, Сийли — проточи той бавно. — Я кажи, по кого си падаш, по мъже или по жени?
— Не ти влиза в работата, Бил. Прибирай се и измисли какво ще обясняваш на шефа на Акцизното управление. Понеже тъкмо ти ще опереш пешкира.
— Как така аз! Ами вие! Вие сте не по-малко виновни от мен!
— Опасявам се, че не е точно така — отвърна развеселен Тревилиън и скочи в каруцата. — Не си ли му казал, Том?
— Какво да ми е казал?
Ала господин Кейв трепереше като листо и сякаш бе изгубил дар слово. Само поклати глава.
— Том е прехвърлил разрешителното за производство на алкохол на твое име — поясни Сийли. — Преди известно време. Рекох му, че не е зле да го направи, и той тутакси се съгласи.
А колкото до мен, аз изобщо не съм свързан със спиртоварната на Кейв — подсмихна се Сийли, сетне дръпна юздите и подкара конете.
Уилям Торн продължи да стои като вкаменен.
— Къде отиваш, бе, човек? — попита с подкосени нозе.