Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Когато вечерта се прибра в „Гербът, на Купър“, Ричард не сподели с баща си на какво се бе натъкнал. Имаше време да му каже — първо трябваше да разбере повечко, например колцина са забъркани в тази огромна акцизна измама. Торн, естествено, беше вътре. Вероятно и Кейв. Ами Джон Тревилиън Сийли Тревилиън? Защо богаташ и безделник като Сийли ще се навърта в спиртоварна, вместо да си седи при хората от неговата черга? Например в „Белите дами“, „Белият лъв“, „Храсталакът“ на Парк Стрийт и Толзи. Не му беше мястото в окаденото помещение на Кейв.
„Кога ли изкарват контрабандните спиртни напитки?“ — запита се Ричард. То се знае, че през нощта, сигурно в неделя. Когато по улиците нямаше моряци и отряди за насилствено вербуване на войници.
Следващата неделя се измъкна на пръсти от пивницата — не беше кой знае каква философия да го направи, спеше сам, Дик и майка му хъркаха гръмогласно, а Уилям Хенри спеше непробудно и при гръмотевична буря. Имаше пълнолуние, беше ясно — какъв късмет! Ричард тъкмо наближи Редклиф Стрийт, когато някъде в мрака самотна камбана отброи полунощ. Той се спотаи в дъното на двора, при подемника на майстора на тръби, и зачака търпеливо.
Два часа. Ония негодници явно си бяха направили добре сметката — след още два часа щеше да се пукне зората. Ето ги и тях — Торн, Кейв и Сийли Тревилиън, който обаче беше неузнаваем. Изнеженото мамино синче, издокарано като от журнал, се бе преобразило в снажен, определено пъргав мъж, облечен от глава до пети в черно, с късо подстригана коса и ботуши на краката.
Кейв пристигна с крантавия си скопен кон, Торн и Сийли се явиха в каруца на плазове, теглена от два огромни жребеца. Тримата се запретнаха да разтоварват от каруцата към четирийсет очевидно празни бъчви. Кейв отключи врата откъм задната част на спиртоварната, която обикновено стоеше затворена, и бъчвите изчезнаха вътре. След миг Торн се показа отново в двора — търкаляше запъхтян една от каците, вече пълна, Кейв се завтече към каруцата, и свали дъска, която опря откъм единия й край, а откъм другия — в земята. Наложи се Торн и Тревилиън да обединят усилията си, за да изтикат догоре бъчвите една по една, после чевръсто, с опитни движения ги изправиха.
Според часовника на Ричард тримцата се справиха за шейсет минути — празните бъчви със сигурност бяха сложени под незаконните тръби. Колко често ли го вършеха? Едва ли всяка неделя — все някой е щял да ги забележи, но ако сметките на Ричард бяха верни, измамниците изнасяха незаконен ром най-малко веднъж на три седмици.
Томас Кейв се метна на коня и отпраши нагоре по Редклиф Стрийт, другите двама се качиха на каруцата с плазовете, която пое много тихо на изток към доковете на Темпъл. Ричард я последва. При реката бъчвите пак бяха обърнати да легнат откъм заоблената страна и бяха дотъркаляни при шлеп, на който стоеше непознат — непознат за Ричард, но не и за Торн и Сийли. След като натовариха каците, тримата разпрегнаха един от конете и го вързаха така, че да тегли шлепа, непознатият се покатери на яката му гърбина и го пришпори с все сила, докато той, горкият, не закрета по ниския равен бряг по посока на Бат, влачейки подире си натоварения шлеп, на който беше и Сийли. След като се увери, че всичко върви според плана, Уилям Торн се върна при каруцата.
„Сега вече си изясних всичко от игла до конец — каза си наум Ричард. — Ромът отива някъде край Бат, където Сийли и непознатият или го продават, или го прехвърлят на лодка, която да го откара било в Салисбъри, било в Ексетър, а после четиримата си поделят тлъстата печалба от безакцизния алкохол. Но съм готов да се обзаложа, че Сийли Тревилиън прибира лъвския пай.“
И какво щеше да прави Ричард сега? Умува върху това през целия път, докато се прибираше, и накрая реши, че е време да каже на баща си.
Дик и Маг вече бяха станали и шетаха, а Уилям Хенри още спеше като къпан, когато Ричард влезе в пивницата „Гербът на Купър“. Майка му и баща му се спогледаха съзаклятнически — преди да слязат долу, бяха забелязали, че леглото на сина им е празно. Беше овдовял човекът. Как да му дадат да разбере, че нямат нищо против от време на време и да отсъства?
— Излез, мамо — рече Ричард, без да се церемони много-много. — Трябва да поговоря с татко на четири очи.
С вид на голям познавач на човешките страсти Дик се приготви да чуе как синът му обяснява, че и той си има потребности и че вчера сутринта е видял в „Свети Яков“ хубава жена, а какво излезе — трябваше да изслуша разказ за нечувана непочтеност и измама.
— Какво да правя, татко?