Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Баща му сви рамене и го погледна кисело.
— Един почтен човек ще направи само едно — ще иде веднага, но така, че да не се разчува, при шефа на инспекторите в Акцизната служба. Казва се Бенджамин Фишър.
— Татко! Нали работиш с Том Кейв! Нали си му приятел! Отида ли, край на всичко!
— Я не се занасяй! — натърти Дик. — И други в Бристъл правят качествен ром, познавам ги всички до един. И с тях съм в най-добри отношения. Том Кейв ми е по-скоро стар познат, отколкото приятел, Ричард. Да си го виждал да ми вечеря на трапезата или аз — на неговата? Пък и — усмихна се по-възрастният мъж — открай време съм знаел, че не му е чист косъмът. Личи му по очите, правило ли ти е впечатление? Никога не те гледа право в лицето.
— Така си е, забелязвал съм — отвърна мрачно Ричард. — И все пак за него ми е по-мъчно, отколкото за Торн. Или за Сийли. — Той махна с ръка така, сякаш да отпъди някаква ужасия.
— Голям мръсник, ще знаеш. Какъв двуличник! И най-обиграният актьор не може да му стъпи на малкия пръст. Прави се на вода ненапита, а е страхотна лисица.
— Днес забрави за работата — побутна го Дик към стълбите за горния етаж. — Облечи си най-хубавите дрехи, сложи си моята нова шапка и беж в Акцизното управление. И на никого нито дума, чу ли? И недей да гледаш така, сякаш са ти потънали гемиите. Ако онези хубостници наистина са изнесли незаконен ром в количествата, които предполагаш ти, ще получиш огромно възнаграждение, задето си ги обадил. Предостатъчно, за да изучиш Уилям Хенри, където решиш.
Окрилян от тази мисъл, Ричард се отправи в тъмните си официални дрехи, с най-хубавата шапка на Дик върху главата, към Куин Скуеър. Акцизното управление се падаше в края на пресечката между площада и Принсис Стрийт (в богаташки квартал, където се намираше и къщата на господин Томас Кейв) и Ричард установи, че акцизните инспектори тук се различават доста от инспекторите, които обикалят на проверки. Инспекторите в управлението използваха писалищата, за да прогонват махмурлука, особено след неделя. Бяха разпилени, не проявяваха особено усърдие и предпочитаха да си клатят краката. Затова и на Ричард му отне няколко часа, докато изкачи йерархичната стълбица. Взрян във всяко от отегчените лица, пред които му се наложи да се изправи, той отказваше най-категорично да съобщи каквото и да било, освен че се е натъкнал на акцизна измама, и настояваше да се срещне лично с началника на инспекторите.
Без да е слагал залък в уста от сутринта, към три следобед, когато прословутото му търпение вече беше на изчерпване, Ричард най-сетне успя да разговаря с господин Бенджамин Фишър.
— Разполагате с пет минути, господин Морган — рече му той иззад писалището.
Отдалеч си личеше, че никога през живота си не е ходил на проверки. Началникът на инспекторите в Акцизното управление погледна посетителя иззад малките кръгли стъкълца на очилата, които не му трябваха, докато прехвърляше старателно наредените на купчинки бумаги по писалището. Беше късоглед. Не си беше показвал и носа от чиновническия кабинет. Което означаваше, че той няма да разбере Ричард така, както би го разбрал един инспектор, ходил на проверки. От друга страна, помисли си Ричард, това може би означава, че Фишър не взима рушвети. Защото инспекторите, които обикаляха да проверяват, със сигурност бяха подкупни, инак той нямаше сега да бъде тук.
Ричард изложи с няколко кратки думи за какво става въпрос.
— Как мислите, какви количества незаконен ром пласират тези хора на седмица? — поинтересува се господин Бенджамин Фишър, след като той приключи с разказа си.
— Ако изнасят буретата веднъж на три седмици, това, драги ми господине, прави към три хиляди и шестстотин литра на седмица.
Това вече извади господин Фишър от унеса. Той изправи гръб, остави пачето перо и изтика встрани листа хартия, на който си водеше записки. Пак си сложи очилата и ококори очи — две воднистосини топчета, шаващи зад пластовете стъкло.
— Но това, господин Морган, е огромна измама! Дали не бъркате в сметките?
— Бих могъл и да бъркам, драги ми господине. Но ако те подменят бъчвите на три седмици, значи изнасят три хиляди и шестстотин литра на седмица. Вчера беше първи юни и съм готов да свидетелствам, че буретата, които тримата мъже вкараха в спиртоварната, са били съвсем празни, единият ги подритваше като топка. Докато бъчвите, които вадеха отвътре, бяха пълни догоре, понеже се наложи двама от мъжете да ги тикат, за да ги качат по дъската на каруцата. Според мен следващата неделя, когато отново ще се впуснат в действие, е двайсет и втори юни. Ако вашите мъже отидат там някъде към полунощ и ги причакат, ще ги спипат на местопрестъплението — натърти Ричард, готов да се обзаложи, че е прав.