Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Вчера господин Парфрай ни каза още една крилата фраза — рече момчето, както подскачаше до баща си.
Ричард въздъхна тихичко и се приготви да чуе поредното хвалебствено слово за този невероятен учител, успял да превърне скучния до смърт латински в игрословица и мнемоника. Уилям Хенри владееше латинския много по-добре, отколкото баща му на неговата възраст.
— Я да я чуем! — подкани той сина си.
— Caesar adsum iam forte — Цезар ад съм ям фортарарам.
— А можеш ли да го преведеш?
— По една случайност Цезар бил наблизо.
— Браво на теб. Този твой господин Парфрай е много остроумен.
— Да, тате, страшно забавен е. Непрекъснато ни разсмива, но директорът и господин Причард не одобряват. Мен ако питаш, не им харесва и че господин Парфрай никога не ни налага с пръчката.
— Учудвам се, че още го държат в „Колстън“ — отвърна сдържано Ричард.
— Всички сме отличници по латински! — обясни Уилям Хенри. — Нямаме друг избор. Инак господин Парфрай ще си има неприятности с директора. О, тате, само да знаеш колко ми е симпатичен. Винаги се усмихва.
— Значи си извадил голям късмет, Уилям Хенри.
В края на май всички плочки от главоблъсканицата в спиртоварната на Кейв си дойдоха на мястото.
Веднъж Уилям Торн пак се запиля някъде, а подлизурковците в спиртоварната, които вечно му правеха мили очи, само това и чакаха — и те се изнесоха досущ мишки, насушили сиренце, разтреперани от страх да не ги хванат, но и решени на всяка цена да излапат вкуснотията. В случая с работниците на господин Кейв тази вкуснотия представляваше ром. Но не качественият, с който пълнеха бъчвите и който се пробваше единствено от самия господин Кейв, а от вторият, по-слаб дестилат, от който и да източиш малко от съда, никой нямаше и да забележи.
Ричард не се нуждаеше нито от ром, нито от компания, затова и си продължи работата. В огромното помещение имаше толкова много ъгли, ниши и потайни кътчета, че бе трудно да определиш формата му, особено в задната част, където бяха забранили най-строго на Ричард да припарва. И той нямаше намерение да ходи там, ала чу съскане, което можеше да означава едно — че отнякъде изтича течност под налягане. Огледа един по един наредените в редица двойни казани и преплетените тръби и не откри нищо, но когато приближи последната двойка в редицата, вече бе убеден, че шумът идва иззад тях. Покатери се по напечените тухли на пещта и се промуши между левия и десния казан, а после пъхна отдолу глава, да не се удари в съдовете, където се стичаше ромът.
Точно тогава съгледа тръби, каквито не би трябвало да има там, и застина като попарен. Цяла минута стоя, без да се помръдва, изчака очите му да свикнат със здрача, след това погледна нагоре и видя две тръби, потулени зад валма паяжина, които човек би могъл да помисли и за топка разчепкани кълчища, увиснали отгоре. Всяка от тръбите бе свързана със съд, където се стичаше последният дестилат, при това не отдолу, а отстрани, под ъгъл, при който течността щеше да прелее само ако съдът е препълнен чак догоре. Към тези тайни тръби нямаше канелки — щом съдът се напълнеше до равнището на тръбата, течността се оттичаше към мрака в дъното на помещението.
Там, зад фалшива стена, бяха скрити две редици бъчви с вместимост двеста двайсет и пет литра. Ричард подсвирна тихичко и пресметна колко необлаган с акцизи ром изтича всеки божи ден — нищо чудно, че тъкмо Уилям Торн винаги източваше последния дестилат от съдовете! Само майстор с опит в друга спиртоварна щеше да се усъмни, че машинарията на господин Кейв е твърде мудна, а на Редклиф Стрийт 137 нямаше такива майстори. Ако не броим Уилям Торн. И Томас Кейв. Дали и той беше забъркан в далаверата?
Ричард скочи отгоре на пещта и видя откъде се чува съсъкът — на едно място износеният меден кожух на десния казан се бе пробил и през дупчицата на тънка струйка излизаше течност. Точно когато Ричард се наведе да я запуши, в спиртоварната влезе Торн.
— Я чакай! Какво търсиш там? — подвикна той с изкривено от злоба лице.
— Върша си работата — отвърна спокойно Ричард. — Надявам се, временна. Мен ако питаш, тия два казана вече са взели-дали.
— Ох, да му се не види! Откога разправям на стария Том да вложи малко от печалбата в нови казани, той обаче все си измисля поводи да не го прави!
Поукротен, Торн продължи нататък, за да се навика на подчинените си, които така и не го бяха усетили — котаракът се беше върнал по-рано, отколкото очакваха мишлетата.