Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Без коментар — рязко отговори Уестлейк и даде знак, че е време да приключват.
Стенли обаче не беше готов да излезе от обектива на камерите. Секунда-две се усмихва глупаво на тълпата, сякаш искаше да каже: „Ето ме“. После Уестлейк му прошепна нещо.
— Благодаря ви — каза Стенли и се отдръпна.
Пресконференцията приключи.
Гледам я в стаята си в „Бест Уестърн“. Минава ми през ума, че след като всичко е в ръцете на Стенли, Куин може и да има някакъв шанс. Ако се стигне до процес обаче, Стенли най-вероятно ще се отдръпне и ще остави някой от опитните си помощници да свърши работата.
Със сигурност ще продължи да обработва медиите и да подготвя кандидатурата си за по-висок пост, но сериозната работа по процеса ще свършат професионалистите. В зависимост от това колко се забавят нещата, Мъмфри току-виж останал без работа. Мандатът му е четиригодишен, като на президента. Когато новоизбраният кандидат влезе в Белия дом, федералните прокурори се сменят.
След като пресконференцията приключва и коментаторите по Си Ен Ен се разбъбрят, превключвам каналите, но не намирам нищо интересно. Въоръжен с дистанционното, притежавам пълен контрол над телевизията. Приспособявам се към свободата с удивителна лекота. Мога да спя, докато сам не се събудя. Мога да се обличам както си пожелая, макар изборът ми да е ограничен. И най-важното — нямам съкилийник, не деля с никого помещение от десет квадрата. Два пъти измерих мотелската стая — широка е приблизително пет метра и е дълга девет заедно с банята. Истински палат.
В късната сутрин вече сме на път и се движим на юг по междущатска магистрала 79. Три часа по-късно пристигаме на летището в Чарлстън, Западна Вирджиния, където се сбогуваме с агент Хански. Той ми пожелава всичко хубаво и аз му благодаря за съдействието. Двамата с Пат Сърхоф вземаме вътрешен полет до Шарлът в Северна Каролина. Нямам документи, но Шерифската служба на САЩ и авиолинията се разбират на кодиран език. Само следвам Пат и си признавам, че се качвам развълнуван на борда на малкия самолет.
Летището на Шарлът е голямо, открито и модерно. Прекарвам два часа на мецанина и наблюдавам хората, които пристигат и заминават. Вече съм един от тях, свободен човек, и не след дълго ще мога да отида на гишето и да си купя билет за където поискам.
Нашият директен полет до Денвър е в шест и десет. Кодираният език ни е издействал по-добри места и двамата с Пат седим един до друг в първа класа благодарение на данъкоплатците. Аз пия бира, а той — джинджифилова лимонада. За вечеря ни поднасят печено пиле със сос и вероятно повечето пътници го ядат, колкото да не прегладнеят. За мен си е вкусна храна. Изпивам чаша пино ноар — първата ми глътка вино от много години.
Виктор Уестлейк и антуражът му си тръгнаха от пресконференцията и поеха с колите си към правната кантора на Джими Лий Арнолд в центъра на града, на четири пресечки от съда. Служителката на рецепцията ги очакваше. След броени минути ги поведе по тесен коридор към просторна заседателна зала и поръча кафе. Отказаха учтиво.
Джими Лий беше стожер на наказателното право в Роуаноук, ветеран с двайсет и две години стаж във войната срещу наркотиците и порока. Четири години по-рано беше представлявал Джакийл Стейли, племенника на Куин Ракър. Подобно на мнозина други самотни бойци, които действат на границата с престъпния свят, Джими Лий беше колоритен образ. Дълга прошарена коса, каубойски ботуши, многобройни пръстени, кацнали на носа очила с червени рамки. Отнасяше се подозрително към ФБР, но ги посрещна любезно във владенията си. Не за пръв път го посещаваха агенти — беше виждал мнозина през годините.
— Значи имате обвинителен акт — каза той веднага щом церемонията по запознанството приключи.
Виктор Уестлейк го информира накратко за основното развитие по делото срещу Куин Ракър.
— Представлявали сте племенника му Джакийл Стейли преди няколко години, нали?
— Точно така — отговори Джими Лий. — Но никога не съм се срещал с Куин Ракър.
— Предполагам, че семейството или бандата са ви наели да представлявате хлапето.