Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Нещо такова. Беше частен контакт, не ми беше възложено от съда.
— С кого от семейството общувахте?
Настроението на Джими Лий се промени. Той бръкна в джоба на сакото си и извади малък диктофон.
— За всеки случай — каза адвокатът и натисна копчето. — Нека да запишем разговора си. Вие сте трима, аз съм сам. Искам да бъда сигурен, че няма да има недоразумение във връзка с казаното. Нещо против?
— Не — отговори Уестлейк.
— Добре. И така, попитахте ме с кого от семейството съм общувал, когато бях нает да представлявам Джакийл Стейли, нали?
— Да.
— Ами не съм сигурен, че мога да ви отговоря. Поверителност между адвокат и клиент. Вие ми кажете защо се интересувате.
— Разбира се. Куин Ракър направи признание. Каза, че е убил съдия Фосет, защото съдията не изпълнил обещанието си. Твърди, че бандата е платила петстотин хиляди долара в брой на Фосет, за да удовлетвори искането за недопускане резултатите от обиска, при който е намерена пратката кокаин в микробуса.
Уестлейк замълча и внимателно се вгледа в Джими Лий. Очите на адвоката не издаваха нищо. Най-накрая той сви рамене и попита:
— Е, и?
— Знаехте ли за този подкуп?
— Ако знаех, щеше да е престъпление, нали? Да не ме мислите за толкова глупав, че да призная престъпление? Оскърбявате ме.
— О, не се обиждайте, господин Арнолд. В нищо не ви обвинявам.
— Куин Ракър замеси ли ме в подкупа?
— Засега се изразява неясно и твърди само, че посредникът бил адвокат.
— Сигурен съм, че точно тази банда негодници има връзка с много адвокати.
— Разбира се. Изненадахте ли се, когато съдия Фосет не удовлетвори искането за отхвърляне на обиска?
Джими Лий се усмихна и завъртя очи.
— Вече нищо не ме изненадва. Ако се придържате към Конституцията, обискът е бил незаконен и доказателствата, сто и петдесет килограма чист кокаин, не би трябвало да се допускат. За такова нещо е нужен здрав гръбнак, което напоследък не се среща често, особено при залавянето на голямо количество дрога. Нужна е смелост, за да може съдията, щатски или федерален, да отхвърли такива прекрасни доказателства, независимо как ченгетата са се докопали до тях. Не, не бях учуден.
— Откога се явявате в залата на съдия Фосет?
— Откакто го назначиха преди двайсет години. Познавах го добре.
— Смятате ли, че би взел подкуп?
— Пари в брой, за да отсъди в полза на някого?
— И за по-лека присъда.
Джими Лий кръстоса крака, вдигна единия си ботуш от щраусова кожа върху коляното и сключи ръце точно под корема си. Замисли се за миг и каза:
— Виждал съм съдии да вземат възмутителни решения, но обикновено е от глупост или от мързел. Не, господин Уестлейк, не смятам, че съдия Фосет или който и да било друг съдия в щата Вирджиния ще приеме подкуп — пари в брой или нещо друго. Казах, че нищо не ме учудва, но сгреших. Такъв подкуп би ме шокирал.
— Бихте ли казали, че съдия Фосет има репутация на много почтен човек?
— Не, не бих казал. През първите няколко години на поста си се държеше добре, но после се промени и освирепя. Всичките ми клиенти са били обвинени в престъпления, но не всички са престъпници. Фосет не възприемаше нещата така. С удоволствие би тикнал някого зад решетките за двайсет години. Винаги вземаше страната на обвинението и на ченгетата, а аз не го намирам за почтено.
— Но не е вземал пари?
— Доколкото ми е известно, не.
— Ето какво ни озадачава, господин Арнолд. Ако Куин Ракър казва истината, как изобщо е успял да предаде парите на Фосет? Той е просто уличен бандит от Вашингтон и не познава съдията. Би трябвало да е замесен посредник. Не казвам, че сте вие, и не намеквам, че имате някакво участие. Но познавате системата. Как може да бъде предаден половин милион долара?
— Ако в системата има подкупи, аз не знам как се случва това, ясно? Намекът не ми допада. Не говорите с когото трябва.
— Не намеквам и не ви обвинявам в нищо.
— Но сте на крачка да го направите. — Джими Лий се изправи и се пресегна към диктофона. — Да кажем, че срещата ни приключи.
— Няма нужда от това, господин Арнолд.
Джими Лий взе диктофона и го прибра в джоба си.
— Беше истинско удоволствие — каза той, отвори със замах вратата и се изгуби надолу по коридора.
Докато Виктор Уестлейк и агентите му си тръгваха от кантората на Джими Лий, точно от отсрещната страна на улицата Ди Рей Ракър влизаше в друга такава.