Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Къде ще живея? — задавам очевидния въпрос.
— Страната е голяма, Мал — отговаря Хичкок. — Местили сме свидетели на сто и петдесет и на три хиляди километра от домовете им. Разстоянието не е от съществено значение, но, общо взето, колкото по-далече, толкова по-добре. Топъл климат ли предпочиташ или сняг? Планини и езера или слънце и плажове? Големи или малки градове? Малките градове са проблематични, затова препоръчваме място с население най-малко сто хиляди.
— По-лесно се губиш сред хората — додава Сърхоф.
— И ще мога да избирам? — питам.
— В границите на разумното — отговаря Хичкок.
— Нека си помисля.
И наистина го правя през следващите петнайсетина километра, при това не за пръв път. Имам доста ясна представа къде отивам и по какви причини. Хвърлям поглед през рамо и виждам познат автомобил.
— Допускам, че ФБР ни следват по петите.
— Агент Хански заедно с още един колега.
— Докога ще ни следват?
— Допускам, че след няколко дни ще си тръгнат — отговаря Сърхоф и двамата с Хичкок се споглеждат.
Всъщност не знаят и аз няма да ги притискам.
— ФБР обикновено държи ли под око свидетели като мен? — питам.
— Зависи — отговаря Хичкок. — По принцип, когато свидетел влезе в Програмата, остават някои нерешени проблеми с човека или хората, които е издал. Затова може да се наложи свидетелят да се върне в съда и да даде показания. В такъв случай федералните предпочитат да държат свидетеля под око, но го правят чрез нас. Винаги чрез нас. Обаче колкото повече време минава, колкото повече години се навъртят, толкова по-лесно ФБР забравя за свидетелите.
Пат променя темата:
— Едно от първите неща, които трябва да направиш, е да си смениш името — законно, разбира се. Използваме един съдия в окръг Феърфакс, Северна Вирджиния, който държи досиетата под ключ. Съвсем рутинно е, но трябва да си избереш ново име. Най-добре е да запазиш същите инициали и да е нещо простичко.
— Например?
— Майк Барне. Мат Бут. Марк Бриджис. Мич Болдуин.
— Звучат като от бяло студентско братство.
— Така е. Но същото важи и за Малкълм Банистър.
— Благодаря.
Няколко километра обмисляме какво да бъде новото ми име. Сърхоф отваря лаптоп и започва да трака.
— Кое е най-популярното фамилно име в страната, което започва с Б? — пита той.
— Бейкър — предполага Хичкок.
— То е на второ място.
— Бейли — гласи моето предположение.
— Това е на трето място. Бел е на четвърто. Брукс е на пето. Победителят е Браун — два пъти повече потребители от тези на подгласника Бейкър.
— Един от любимите ми писатели афроамериканци е Джеймс Болдуин — заявявам. — Ще взема неговата фамилия.
— Добре — трака Сърхоф по клавиатурата. — А малкото име?
— Какво ще кажете за Макс?
Хичкок кимва одобрително и Сърхоф въвежда името Макс.
— Харесва ми — оповестява Хичкок, все едно помирисва хубаво вино.
Сърхоф вдига поглед и казва:
— В Съединените щати има около двайсет и пет души, които се казват Макс Болдуин, така че върши работа. Хубаво и стабилно име, не твърде разпространено, нито твърде екзотично и странно. Харесва ми. Да го поукрасим още малко. Презиме? Какво ще ти свърши работа, Макс?
Нищо не върши работа, когато отпред има Макс. Тогава се сещам за господата Рийд и Коупланд, бившите ми партньори, и малката им кантора на Брадък Стрийт в Уинчестър. Коупланд и Рийд, адвокати. В тяхна чест избирам Рийд.
— Макс Рийд Болдуин — произнася Сърхоф. — Ще свърши работа. Ами едно допълнение отзад, Макс? Младши, Трети, Четвърти?
Хичкок клати глава.
— Остави го така — казва едва чуто.
— Съгласен съм — обаждам се. — Нищо повече.
— Страхотно. Името е готово. Макс Р. Болдуин, нали, Макс?
— Май да. Нека да си помисля около час. Трябва да свикна.
— Разбира се.
Колкото и да е объркващо, изборът на ново име, което ще използвам до края на живота си, ще бъде едно от най-лесните ми решения. Съвсем скоро ще се изправя пред много по-труден избор — очи, нос, устни, брадичка, дом, работа, семейна история и измислено детство. В кой колеж съм учил и какво? Защо не съм семеен и бил ли съм някога? Деца?
Свят ми се завива.
18
Слизаме от магистралата няколко километра източно от Моргантаун и намираме паркинга на „Бест Уестърн“, един от по-старомодните мотели, където можеш да паркираш точно пред стаята си. Очакват ни някакви агенти, вероятно от ФБР, и докато слизам от микробуса с вълшебното усещане за липса на белезници, Хански се втурва и ме осведомява: