Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Стая трийсет и осем е твоята.
Един от безименните агенти отключва вратата и ми подава ключа. Вътре има две големи легла и върху едното са оставени дрехи. Хански и Сърхоф затварят вратата.
— Взех размера ти от затвора — съобщава Хански и посочва новия ми гардероб. — Ако не ти харесват, не се тревожи. Може да отидем на пазар.
Има две бели ризи и една на синьо каре — и трите с яки с копчета, два панталона в цвят каки и един чифт изтъркани и избелели джинси, кафяв кожен колан, купчина старателно сгънати боксерки, две бели тениски, няколко чифта чорапи, все още в опаковките, кафяви мокасини, които изглеждат прилично, и най-грозните черни мокасини, които съм виждал. Като начало не е лошо.
— Благодаря — казвам.
— Четката и пастата за зъби — продължава Хански, — и принадлежностите за бръснене са в банята. Ето там има малък сак. Ако ти трябва още нещо, веднага ще изтичаме до магазина. Искаш ли да обядваш?
— Сега не. Искам просто да остана сам.
— Няма проблем, Мал.
— Вече съм Макс, ако нямаш против.
— Макс Болдуин — добавя Сърхоф.
Излизат и аз заключвам вратата. Бавно събличам затворническите дрехи — масленозелена риза и панталон, бели чорапи, черни обувки с връзки и дебели подметки, протрити и оръфани боксерки. Навличам чифт нови боксерки и тениска, пъхвам се под завивките и впервам поглед в тавана.
Отиваме да обядваме в близкото евтино ресторантче за морски дарове, което има и гише за коли. Можеш да си вземеш колкото искаш рачешки щипки за седем и деветдесет и девет. Само тримата сме — Хански, Сърхоф и аз — и се наслаждаваме на дълъг обяд с посредствена морска храна. Въпреки всичко ни е много вкусно. Сега, когато вече не са под напрежение, те дори се шегуват и коментират гардероба ми. Отвръщам на оскърбленията с напомнянето, че не съм бяло колежанче като тях и отсега нататък сам ще си купувам дрехите.
Следобедът напредва и те ми напомнят, че имаме работа. Очакват ни много решения. Връщаме се в мотела, в съседната стая, където едно от двете легла е отрупано с папки и документи. Хичкок се присъединява към нас и в стаята ставаме четирима, от които се очаква да работят заедно, колкото и да съм скептичен по въпроса. Непрекъснато си повтарям, че сега тези момчета са на моя страна, че правителството е мой закрилник и приятел, но не успявам да се убедя напълно. Може би с течение на времето ще спечелят доверието ми, но се съмнявам. Последния път, когато прекарах часове наред с правителствени агенти, ми обещаха, че няма да бъда подложен на съдебно преследване.
Името ми вече е възприето и решението е окончателно.
— Макс, утре сутринта заминаваме от тук и трябва да решим накъде — казва Хански. — Зависи какви промени във външния си вид имаш предвид. Ясно даде да се разбере, че искаш да промениш лицето си, а това не е лесно.
— Заради показанията ми ли? — питам.
— Да. Процесът на Ракър може да бъде след шест месеца или година.
— Или пък може да се признае за виновен и да не отиде на процес — отбелязвам.
— Така е. Но да допуснем, че не го направи. Да допуснем, че отиде на процес. Ако си направиш пластична операция сега, ще издадеш новото си лице, докато даваш показания. Много по-безопасно ще бъде, ако изчакаш след процеса.
— Тогава ще е по-безопасно, ами сега? — питам. — Ами следващите шест месеца? Бандата на Ракър ще ме погне, знаем го. Вече кроят как и колкото по-скоро го направят, толкова по-добре за тях. Ако ме докопат преди процеса, ще очистят ценен свидетел. Следващите шест месеца са най-опасните, затова искам да си направя операцията сега.
— Добре. Ами процесът?
— Стига, Крис, има начини да ме скриете, знаеш го. Мога да свидетелствам зад параван или завеса. Вече е правено. Не гледаш ли телевизия и филми?
Въпросът ми предизвиква лек смях, но настроението като цяло е доста сериозно. Мисълта да свидетелствам срещу Куин Ракър ме ужасява, но има начини да бъда защитен.
— Направихме го миналата година — осведомява ме Хичкок. — На голямо дело за наркотици в Ню Джърси. Информаторът изобщо не приличаше на себе си, а пред свидетелското място сложихме параван, така че само съдията и съдебните заседатели да виждат свидетеля. Използвахме устройство за промяна на гласа и обвиняемите нямаха представа кой е човекът, нито как изглежда.