Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Идвам с теб, трябва да си купя цигари — каза Алекс.
Половин час по-късно, когато се прибраха, беше настанала пълна бъркотия. Полицаите се бяха появили отново, този път в разширен състав, а двамата им английски съквартиранти стояха на прага с багажа си и очевидно не можеха да повярват на очите си.
— Здрасти, Хари, здрасти, Еди — каза любезно Зиги и надникна над раменете им към дневната, където Мондо разговаряше нацупено с някаква полицейска служителка. — Добре, че купих две кутии мляко.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Хенри Кевъндиш. — Само не ми казвай, че са спипали този кретен Маккий с дрога.
— Нищо толкова прозаично — отвърна Зиги. — Явно съобщението за убийството не е стигнало до страниците на „Татлър“, „Хорз енд Хаундс“ и изобщо периодиката за висшата класа.
Кевъндиш изпъшка.
— О, за бога, откажи се от това жалко поведение. Надявах се да си се отказал от тези пози в стил „герой на работническата класа“.
— Внимавай какво говориш, сред нас има вярващ християнин.
— Какви ги разправяш? Убийство? Християни? — намеси се Едуард Грийнхал.
— Уиърд се върна в лоното на църквата — заяви сухо Алекс. — И то не на англиканската църква. Отишъл е при онези, дето дрънкат на китари и пеят песнички, за да славят Бога. Днес-утре ще започне да организира молитвени събрания в кухнята.
Алекс винаги се бе забавлявал да дразни хора, които са прекалено убедени в собствените си привилегии, а в Сейнт Андрюз имаше предостатъчно възможности да го прави.
— И какво общо има всичко това с факта, че къщата гъмжи от разни типове с полицейски униформи? — попита Кевъндиш.
— Ако погледнеш по-внимателно, ще забележиш, че „онзи тип“ в дневната е жена — отбеляза Зиги. — Освен ако полицията на Файф не е започнала да приема на служба особено привлекателни травестити.
Кевъндиш стисна зъби. Ненавиждаше упорството, с което момчетата от Къркалди го третираха като карикатура. Това бе и основната причина да се задържа толкова рядко в общото им жилище.
— Та защо полицията е тук? — настоя той.
Зиги му се усмихна сладко.
— Полицията е тук, защото сме заподозрени в убийство.
— Иска да каже — додаде Алекс припряно, — че ни разпитват като свидетели. Едно момиче, което работеше в „Ламас“, беше убито точно срещу Коледа. И стана така, че ние открихме тялото.
— Това е ужасно — каза Кевъндиш. — Нямах представа. Горките й близки. А и за вас трябва да е било доста гадно.
— Не беше голямо удоволствие — съгласи се Алекс.
Явно смутен, Кевъндиш надникна отново в къщата.
— Вижте какво, явно сте се озовали в неприятно положение. Струва ми се, че за всички ще бъде по-удобно, ако намерим временно някакво друго място за нощуване. Хайде, Ед. Тази нощ ще се сместим някак при Тони и Саймън. А утре ще проверим дали няма свободни места в някоя друга сграда на общежитията — той се накани да тръгне, но се намръщи и попита озадачено: — Къде е лендроувърът?
— Ами… — поде Зиги — историята е малко заплетена. Разбираш ли, ние го взехме назаем и…
— Взели сте го назаем? — повтори възмутено Кевъндиш.
— Съжалявам. Но времето беше ужасно и решихме, че няма да имаш нищо против.
— Добре де, а къде е сега колата?
Зиги отвърна смутено:
— Ще трябва да питаш полицаите. Защото ние взехме назаем колата точно в нощта на убийството.
В тона на Кевъндиш вече не се долавяше и следа от съчувствие.
— Вие сте невъзможни — изръмжа той. — Излиза, че колата ми е задържана като веществено доказателство в следствие по убийство!
— Опасявам се, че е точно така. Съжалявам.
Кевъндиш беше вбесен.
— Ще се разправям с вас допълнително.
Алекс и Зиги проследиха двамата англичани с поглед, докато те вървяха надолу по алеята, залитайки под тежестта на багажа си. Веднага след това вратата се отвори и те трябваше да отстъпят встрани, за да могат да минат полицаите. Бяха четирима униформени и двама цивилни. Не обърнаха никакво внимание на Алекс и Зиги и се упътиха към колите.
— Това пък защо беше? — попита Алекс, когато най-сетне влязоха вътре.